— Да — отвърна Нина.
На няколко километра нагоре в долината бяха паркирани два джипа мицубиши шогун и един микробус. Задницата му беше достатъчно голяма, за да побере зодиака, но в момента служеше като импровизиран команден център за отряда от десетимата командоси от специалните части на Висшия съвет за антики.
— Каква е тази церемония? — попита Асад, който ръководеше отряда. Нина само сви рамене, Мейси също не можеше да му помогне. Мъжът се намръщи и се обърна към един от хората си. — Той спомена някакъв автобус. Провери дали нещо се приближава към замъка.
Облеченият в черно войник кимна и скочи от микробуса.
— Нашите спецчасти са оборудвани само за внезапни акции. Ако се окаже, че вътре има повече хора, отколкото очакваме…
— Какво искате да направя? — попита Грант. — Онзи зодиак се намира в една стая, която е пълна с египетски неща — видях го, докато идвах насам.
Асад поклати глава.
— Не можем да направим нищо, докато не получим визуално доказателство, че зодиака е при Шабан. Министърът се изрази съвсем ясно — от дипломатическа гледна точка тази операция е достатъчно рискована.
— Трябваше да дадем фотоапарат на Грант — рече Мейси.
— Мисля, че това щеше да е доста подозрително — възрази Нина. — Грант, за сега е най-добре да не правиш нищо. Не прекъсвай линията; ако се появят някакви проблеми, ще те уведомим, за да можеш да се измъкнеш оттам.
— Да избягам от замъка? Хей, това вече съм го правил в „Екстремни обстоятелства“ — отвърна невъзмутимо Грант.
— Добре, но тук няма да имаш втори дубъл, така че внимавай.
— Добре — отвърна Грант и прибра телефона в джоба си.
Войникът се върна в микробуса.
— Току-що пристигна един автобус — спускат моста, за да влезе — каза той на Асад. — Проверих пътя покрай езерото и видях да идват още.
— Тази церемония се очертава като доста голяма — обади се загрижено Нина. — Какво ще правим?
Асад се намръщи и се замисли.
— Дойдохме, за да проверим дали зодиакът наистина е в ръцете на Шабан. Нека първо се доберем до доказателството.
Нина кимна.
— Еди?
Мерцедесът на Грант беше паркиран до пирамидата, близо до стената, ограждаща двора. Когато един от служителите на Храма отведе Грант при Шабан, шофьорът му остана в колата със затъмнени стъкла.
Този шофьор беше Еди Чейс.
— Тук съм — обади се той по малкия микрофон, свързан със слушалки, напомнящи блутут — с малка камера отстрани. — Какво е положението?
Нина му предаде каквото ѝ беше казал Грант. Еди погледна към портата на замъка и видя, че двете половини на моста се спускат. Когато се срещнаха се чу глух тропот и дрънчене на вериги, след което оттам премина бавно един автобус. Съдейки по лицата, които надничаха през прозорците, той беше претъпкан до максимум. Автобусът спря в другия край на паркинга.
— Боже — рече Нина, наблюдавайки на екрана пътниците, които се изсипаха в двора. — Много са — а идват още автобуси. Как ще успееш да се вмъкнеш вътре при толкова народ наоколо?
— Фасулска работа — отвърна Еди. Той беше наблюдавал пазачите, които патрулираха по кулите — вниманието им беше фокусирано върху тълпата, която се изсипваше от автобуса. Прехвърли се на пасажерската седалка, отвори внимателно вратата и се измъкна навън. Умишлено беше паркирал мерцедеса зад един голям джип; сега просто се шмугна в сенките и остана неподвижен, докато не се убеди, че никой не го е забелязал да излиза. Удовлетворен, той се придвижи напред, докато пред очите му не се разкри целият двор.
Пред него се намираше черната пирамида, от лявата ѝ страна беше спрял автобусът. Вдясно имаше малка декоративна градина — би могъл да използва храстите и дърветата като прикритие, за да достигне до страничния вход на централната сграда.
— Добре, мисля, че мога да вляза, без да ме забележат. На кой етаж се намира зодиакът?
— На третия — отвърна Нина.
— Американският трети или британския трети етаж?
Той се усмихна, когато чу леката ѝ въздишка; различията в терминологията бяха сигурен начин да я подразни.
— Американският, разбира се.
— Значи говорим за втория етаж. Добре. — Той притича до близката кола и се скри зад нея, оглеждайки бойниците, двора…
Изведнъж замръзна на място.
Шабан.
Водачът на култа се появи на входа на централната сграда и се отправи към пирамидата в компанията на трима мъже. Еди разпозна двама от тях: Брома и Лоренц очевидно бяха заели мястото на Кротала като лични бодигардове на Шабан. Третият, който носеше цилиндричен метален контейнер, не му беше познат.