— Само гледай да не си вътре — каза Нина. — И не забравяй Грант.
— Хей, технически погледнато, той все още ми е клиент — отвърна Еди, използвайки картата на учения, за да отвори вратата, след което го извлече навън. — Служебната ми автобиография няма да изглежда добре, ако го изгубя, нали? — Той излезе заднишком във фоайето.
Чу се звън.
Асансьорът.
Еди пусна учения и се завъртя, изваждайки пистолета си… Твърде късно.
Откъм стълбите се появиха двама охранители, насочили пистолетите си към него, а от асансьора изскочиха още двама. Брома и Лоренц.
Еди знаеше много добре, че няма никакъв шанс да оцелее в престрелка с четирима, затова замръзна на място и пусна пистолета на пода.
— По дяволите.
— Чейс — каза Шабан, пристъпвайки напред между двамата си бодигардове. Белязаното му лице се изкриви от гняв и садистично удоволствие. — Тъкмо навреме за нашата церемония…
30.
Нина се втренчи ужасено в екрана. Ръката на Шабан се приближи застрашително — и екранът почерня.
— По дяволите! — изпъшка тя. — Трябва да го измъкнем оттам!
— Не можем — отвърна разтревожено Асад. — Спецчастите ни нямат разрешение да действат, докато не получим доказателство, че зодиакът е вътре.
— Грант каза, че е там — възрази Мейси. — Това не е ли достатъчно?
— Не, трябва ни визуално доказателство — което трябваше да ни осигури съпругът ви! — рече той рязко на Нина.
— По дяволите! — Тя изтича към отворената задна врата на микробуса и погледна безпомощно към замъка, но си спомни нещо и се включи към канала на телефона. — Грант! Чуваш ли ме, Грант?
Разнесе се шумолене на плат, последвано от глас:
— Да, тук съм.
— Грант, хванаха Еди! Трябва да се махнеш оттам… — В този миг ѝ хрумна една идея. — Телефонът ти! Ако направиш снимка на зодиака, египтяните ще могат да нападнат!
— Чакай малко — хванали са Еди? По дяволите! — В обикновено спокойния глас на актьора се промъкна паника.
— Грант, Грант, просто ме чуй! — извика Нина. — Върви в залата с реликвите и снимай зодиака! Така ще можем да спасим и теб, и Еди! — Тя се обърна към Асад и го попита дали снимка от телефон ще е достатъчна. Той кимна утвърдително.
— Хубаво. Спасяване. Добра идея. — Тя чу стъпките му, докато прекосяваше стаята, след което се чу шумолене на плат, когато пусна телефона в джоба си. — По дяволите, някой идва!
Вратата се отвори и се разнесе глас:
— Господин Торн?
— Д-да?
— Церемонията ще започне скоро. Елате с нас.
— Да дойда с вас тримата? — попита Грант. — Разбира се. Личният ми ескорт, а? Яко!
Нина разбра какво иска да ѝ каже — обграден от тримата мъже, той нямаше да успее да снима зодиака.
А без снимка… двамата с Еди трябваше да разчитат единствено на себе си.
Единият от охранителите изскочи от лабораторията.
— Намерихме това! — извика той, показваше пакета C-4.
Шабан погледна към радиодетонатора, който хората му бяха взели от Еди.
— Експлозиви? Не особено умен ход. Но човек може да го очаква от теб.
— Спазвам принципите си — каза Еди, избягвайки да поглежда към пещта. Вторият пакет нямаше да бъде открит лесно, а тъй като в джоба му имаше само един детонатор, логично беше Шабан да предположи, че и взривът е само един.
Но дори и да не намереха втората бомба, това нямаше никакво значение: C-4 беше изключително стабилен експлозив, който можеше да се взриви само при наличието на голяма горещина и физически удар — а те се осигуряваха от взривната капсула в пакета. За да взриви лабораторията, му трябваше радиодетонаторът. А Шабан едва ли щеше да му го върне.
— Как разбра, че съм тук? — попита той, опитвайки се да отвлече вниманието на египтянина от детонатора. Докато не го унищожеше, все пак съществуваше някакъв шанс…
Шабан посочи несъразмерното му сако.
— Лоша кройка. Винаги съм държал силите за сигурност на Храма да имат прилепнали униформи. На Халид му харесваше, защото така всички изглеждаха добре, но това имаше и друго предимство — лесно може да се разбере кога се е вмъкнал външен човек.
— Много умно, Двулики.
Шабан стисна зъби, но се въздържа да му отговори лично, а кимна на Брома, който удари Еди с дръжката на пистолета си и го запрати на колене на пода.
— Оу! Задник!
— Трябваше да му наредя да те застреля, но имам една по-добра идея.
Еди въобще не хареса тона на гласа му, но си замълча, докато мъжете го изправяха на крака. От лабораторията излезе още един мъж.
— Не намерих нищо друго — докладва той.
Шабан погледна блокчето C-4.