Трябваше да има.
— Пич — извика Грант; с приближаването към Шейсет и втора улица гласът му постепенно започна да преминава във фалцет. Той вдигна ръка и посочи с треперещ пръст напред — към приближаващите се фарове, които изпълваха и двете платна. — Пич, пич, пич!
Еди изкриви лицето си в гримаса и зави рязко…
Но не по Шейсет и втора, а наляво — право през пешеходната пътека към тротоара покрай парка. От дясната им страна ги ограждаше дълга редица от паркирани коли.
— Караш със седемдесет по тротоара! — задави се Грант.
— Да, видях! — Той натисна клаксона, принуждавайки хората, които вървяха по тротоара, да отскачат встрани.
— Ако някое ченге ни спре, да знаеш, че ще кажа, че си ме отвлякъл! — Еди не му обърна никакво внимание. Намираха се на Кълъмбъс Съркъл, голям площад с еднопосочно кръгово движение. А те щяха да навлязат в него откъм обратната посока…
Грант изпъшка сподавено, когато Еди се промуши между две паркирани моторни рикши и слезе с трясък от тротоара. Стиснал зъби в ужасна гримаса, той лавираше между идващите насреща му коли. Свиреха клаксони, свистяха гуми, фарове ги заслепяваха от всички страни, докато Еди въртеше волана наляво и надясно, всеки път разминавайки се на косъм с поредната кола.
Сентръл Парк Саут…
Той зави рязко, даде газ, за да успее да мине, преди един голям камион да му затвори пътя — и се озова сам на празното платно. Но само за миг. Чу се вой на сирена и една полицейска кола от Кълъмбъс Съркъл ги подгони. Грант погледна назад.
— По дяволите! Ченгета!
— Точно както във „Взривоопасен“, а? — подхвърли Еди. Той отпраши по Сентръл Парк Саут, като се отклони от трафика, за да завие по Седмо авеню. Пътят до Таймс скуеър беше сравнително чист; изпълнен с облекчение, той отново ускори. През засилващия се вой на двигателя Еди чу глас. Нина.
— Телефонът! — каза той. Грант го притисна до ухото му.
— Еди! Еди! — извика Нина. — Там ли си?
— Да, тук съм. Добре ли си?
— Все още ни преследват! Къде се намираш?
Той премина в съседното платно, за да избегне малко задръстване.
— На Седмо.
— На Седмо? — Той познаваше този язвителен тон; така говореха всички нюйоркчани, убедени, че само те знаят най-добре как да се ориентират в града си. — Защо си на Седмо, за бога? Тръгни по Бродуей!
— Знам къде отивам!
— Пич, не му е времето за семейни скандали — предупреди го Грант, сочейки с пръст напред. Неоновите светлини на Таймс скуеър се приближаваха бързо, трафикът ставаше все по-натоварен.
— Къде се намираш сега? — попита Еди Нина.
— На Шесто, приближавам Трийсета.
Еди се сети, че ако тръгне по Бродуей на юг от Таймс скуеър, той пресича Шесто авеню при Хералд скуеър, покрай Трийсет и четвърта улица.
— Давай напред — аз ще те пресрещна!
— И какво смяташ да правиш тогава?
— Не знам — нещо брутално. Само не им позволявай да те приближат!
Той пренебрегна саркастичното „О!“, което се чу от телефона, и се съсредоточи върху пътя. Ламборгинито влетя в Таймс скуеър. От билборда, рекламиращ последния му филм, ги гледаше гигантското лице на Грант. Пътят им пресичаше поток от коли, а святкащите полицейски буркани отзад се бяха увеличили — ченгетата от малкото полицейско управление, което се намираше в южната част на площада, също се включиха в преследването.
Той увеличи скоростта, завивайки рязко през една пролука в потока коли…
— Мамка му! — ахна Грант, когато мурсиелагото се стрелна напред и предната броня на една от идващите коли закачи задницата му. — Ти каза „нито драскотина“!
— Ще го оправиш — отвърна Еди и скришом потръпна, осъзнавайки, че на косъм се е разминал с катастрофата.
Профуча край малкото полицейско управление и зави рязко през Четирийсет и втора улица, за да навлезе в Бродуей.
В прозорците на околните сгради се отразяваха мигащите буркани на преследващите го полицейски коли, които ставаха все повече. Той погледна надолу по Бродуей и тихо изруга под носа си.
Къде беше Нина?
Къде беше Еди?
Таксито стигна до Хералд скуеър. Прекосявайки кръстовището, преди да продължи по Шесто авеню, Нина се осмели да погледне нагоре по Бродуей. Видя мигащите буркани на полицейските коли в далечината, след което погледна в огледалото за обратно виждане и зърна приближаващите се, много по-страшни фарове на пикапа. Преследващите ги полицейски коли също приближаваха, но не можеха да стигнат мощния пикап.
— Ха! Ето го моят магазин! — извика Мейси. Нина я погледна, чудейки се за какво говори, по дяволите. — Нали се сещаш, „Мейсис“? — Тя посочи към грамадния магазин, който се намираше от лявата им страна.