— Не са просто „бръщолевения“, Еди — смъмри го Нина. — Днес хората може и да не им вярват, но те са били в основата на една цивилизация, просъществувала повече от три хиляди години.
— Може би, но този Озир си я измисля в движение. Всъщност това е характерно за всички култове.
Междувременно Мейси намери друга страница: водачите на Храма на Озирис. Озир заемаше основното място на върха, под неговата снимка имаше друга, по-малка черно-бяла фотография на друг мъж с подобни черти.
— Себак Шабан — прочете Нина. — Приличат си много, може би са братя.
— Да, и аз така си помислих — каза Еди, спомняйки си, че ги е видял заедно два дни по-рано. — Защо имат различни фамилии?
— Пфу! — рече Мейси презрително. — Озирис, Озир? Това е като сценичен псевдоним. — Еди я изгледа свирепо, но тя не го забеляза. — Да, здравата са поработили с фотошопа. — Снимката на Шабан показваше левия му профил, но онази част от долната устна, която в действителност беше обезобразена, тук изглеждаше напълно нормална.
Нина се облегна назад.
— И ти си съвсем сигурна, че той стои зад всичко, което се твори при Сфинкса?
— Абсолютно. Той беше.
— И мъжът от снощи работи за него? — Мейси кимна. — Добре, това означава, че тези хора ще направят всичко възможно, за да се погрижат да не го разкажеш на никого.
— Какво ще правим тогава? — попита Мейси.
— Ще разкажем на някого — обади се Еди. — Пфу!
Тя се нацупи.
— Опитах. Никой в Египет не искаше да ме изслуша. Когато се обадих по телефона на доктор Бъркли, той просто ме посъветва да съобщя в полицията.
— Как успя да се измъкнеш от Египет, след като полицията те е търсела? — попита Нина.
— През Йордания. Чух го да нарежда — тя кимна към Шабан — да наблюдават летищата, за да не мога да се измъкна оттам. Но аз имах малко пари, паспортът ми беше в мен, така че щом се върнах в Кайро, хванах автобуса за един малък град на източното крайбрежие и убедих един мъж да ме откара с лодката си в Йордания. След това хванах друг автобус за Аман, долетях в Америка и ето ме тук!
Нина си помисли, че Мейси е доста по-изобретателна, отколкото изглежда. Дори Еди изглеждаше впечатлен от успешния ѝ опит да надхитри властите.
— И тогава измежду всички, към които можеше да се обърнеш, ти избра точно мен.
— Защото знаех, че можете да ми помогнете. Както и стана. Ако не ме бяхте спасили, онзи мъж щеше да ме убие. Така че благодаря!
— Няма проблем — отвърна Нина. Еди изсумтя саркастично. — Но сега вече си в безопасност… — Той не беше усетил кога е преминал на „ти“.
— Надявам се — вметна Мейси, поглеждайки страхливо към вратата.
— Мисля, че след снощния малък провал, преследвачите ти ще се постараят да се махнат колкото се може по-далеч от Ню Йорк. Но тъй като се надяваме, че сега си в безопасност и разполагаме със снимките, вече можем да кажем на АСН какво се е случило. — Тя погледна неуверено Еди. — Ако Морийн Ротшилд се съгласи да разговаря с мен.
Лесно успя да убеди Лола да каже на Ротшилд, че Нина я търси. По-трудното беше да накарат Ротшилд да се обади. След три неуспешни опита, при всеки един от които Нина казваше на Лола да предава все по-невероятни молби, най-накрая възрастната жена възмутено вдигна телефона.
— Дано да е нещо наистина интересно, Нина — сопна ѝ се тя. — След снощните ти подвизи съм наистина изненадана, че не ми се обаждаш от затвора. От онова, което видях по новините, разбирам, че има двама мъртви, няколко ранени, мащабни щети и половината град е потънал в хаос. Просто поредният ден в живота ти, нали?
Нина преглътна един парлив отговор, насилвайки се да се държи дипломатично.
— Морийн, това е много важно. Става въпрос за разкопките на Сфинкса.
— Какво за тях?
— Някой се опитва да ограби Залата на летописите, преди Лоугън да я отвори.
Настъпи моментно мълчание, след което се чу недоверчивото, раздразнено „какво?“ на Морийн.
— Култът „Храм на Озирис“ стои зад всичко това. Те са използвали четвъртия от свитъците от Газа, който не са дали на АСН, за да открият втория вход. В момента дори го разкопават!
Отново мълчание. След това се разнесе презрителен смях.