Хамди ги гледаше подозрително.
— Това ваши приятели ли са, доктор Бъркли?
— Колеги — отвърна твърдо Бъркли. — Бивши колеги. Нина, Еди, това е представителят на Висшия съвет за египетски антични ценности, доктор Яби Хамди. Доктор Хамди, това са Нина Уайлд и Еди Чейс, бивши служители на АСН.
Нина забеляза, че Бъркли пропусна титлата ѝ при представянето, но не успя да направи саркастична забележка, защото Хамди заговори:
— Доктор Уайлд! Разбира се! Как не можах да ви позная!
— Променила съм си прическата.
Той се усмихна.
— За мен е истинско удоволствие да се запознаем.
— За мен също. — Тя разтърси ръката на египтянина. — А това е Еди, моят съпруг.
— Съпруг? — изненада се Бъркли. — Оженили сте се?
— Не се тревожете, не сме очаквали да ни изпратите подарък — рече Еди.
Нина погледна към руините край Сфинкса.
— Чудех се… дали ще е възможно да разгледаме разкопките?
— Съжалявам — отвърна Бъркли през зъби. — Позволено е само за служители.
Нина отново се направи, че не забелязва презрителното му отношение. Вместо това се обърна към Хамди.
— Колко жалко. Не може ли Висшият съвет да направи изключение, доктор Хамди?
Египтянинът се държеше по-учтиво, но не можеше да ѝ помогне.
— Боя се, че не, доктор Уайлд. Щом Залата на летописите бъде отворена и всичко бъде внимателно каталогизирано, тогава може би да, но засега сме длъжни да спазваме стриктно правилата. — Той кимна с глава към пазачите до вратата. — Наскоро имахме проблеми.
— И аз така чух.
Бъркли се намръщи.
— Така ли?
— Да. Някакво момиче на име… Мейси Шариф ли беше? — Тя внимателно наблюдаваше реакциите им. Бъркли изглеждаше раздразнен, че това се е разчуло, но Хамди подскочи като ужилен. — Откраднала е нещо от Сфинкса, ако не греша?
— Да. Освен това ме нападна — каза раздразнено Хамди, разтърквайки носа си.
Лицето на Бъркли потъмня.
— Откъде научихте за това? — сопна им се той. — От Лола, нали?
— Всъщност, не — отвърна тя, защитавайки приятелката си. — От самата Мейси.
Онова, което беше ужилило Хамди, накара лицето му да пребледнее.
— Говорили сте с нея? Къде?
— В Ню Йорк — отвърна небрежно тя. — Разказа ми много интересна история за това, което става тук. — Погледът ѝ се втвърди, съсредоточен върху Хамди. — А след онова, което се случи, когато се срещнахме, съм твърде склонна да ѝ повярвам.
— Какво се е случило? — попита Бъркли.
— Нещата станаха малко като във филм на Майкъл Бей — обади се Еди. — Стрелби, преследвания с коли, експлозии — обичайното.
— Каквото и да ви е казала, е лъжа — реагира малко прибързано Хамди.
Нина посочи стената край пътя.
— Има много лесен начин да разберем. Лоугън, ей там има една палатка. Ако надникнеш вътре, мисля, че ще откриеш нещо много интересно.
— Като какво, например?
— Като шахта, която води към втория вход на Залата на летописите. Някой се опитва да те изпревари.
Бъркли се втренчи в нея.
— Пълни глупости — рече най-накрая той.
— Моля? — рече обидено Нина.
— Честно казано, направо си жалка. Морийн ми каза, че си отишла при нея, протестирала си, че отварянето на залата ще бъде предавано по телевизията — сякаш ти не си се възползвала от медиите, когато ти е отървало! Корицата на „Тайм“? Участието във „Вечерното шоу“? — Лицето му се изкриви в презрителна усмивка. — И сега, когато някой друг е в центъра на вниманието, ти просто не можеш да го понесеш, нали?
— Няма нищо общо с мен — изръмжа тя. — Става въпрос за спасяването на археологическо съкровище — и може би изваждането на теб и АСН от неловка ситуация.
Бъркли завъртя очи.
— О, я стига. Ти си тази, която поставя АСН в неловка ситуация. Предполагам, че след всички онези глупости за Райската градина, които натвори миналата година, невероятните безсмислици, които ти е казала Мейси, за да се оправдае, са ти прозвучали много реално.
Нина усещаше, че Еди е готов да удари Бъркли, и протегна ръка, за да го възпре, макар самата тя да се изкушаваше да замахне.
— Нищо не съм „творила“ — наклеветиха ме. Но така или иначе не очаквам да ми повярваш. Не си длъжен да ми вярваш и за това. Просто погледни в палатката. Аз ще те изчакам тук, така че ако греша, можеш да ме наречеш „идиотка“ в лицето! Какво ще кажеш?
— Това е абсурдно! — изригна Хамди. — Няма никаква шахта, няма никакъв обир.