На служителя на музея въобще не му беше забавно, още повече след като Мейси избухна в смях.
— Извинявам се за неудобството — рече той през зъби, преди да се обърне към коридора, където явно имаше други хора.
Хванати за ръце и неспособни да сдържат усмивките си, Нина и Еди излязоха в главния коридор.
Но усмивките им се стопиха в мига, когато се озоваха пред Себак Шабан и Боби Кротала.
11.
— Опа! — Еди се съвзе пръв от изненадата. — Радвам се да ви видя тук.
Кротала бръкна бързо в джоба на сакото си от змийска кожа, но Шабан го стрелна със смразяващ поглед.
— Точно така, умен ход — каза Нина, опитвайки се да прикрие нервността си. — Това не ви е „Шифърът на Леонардо“. Не може просто ей така да си вадите змийските зъбки посред бял ден в Лувъра, пред толкова много свидетели.
Служителят поглеждаше несигурно ту едната, ту другата групичка.
— Познавате ли се?
— Не са ни запознавали официално — отвърна Нина със студен сарказъм. — Но да, познаваме се. Господин Шабан, ако се не лъжа. И вашият очарователен приятел.
— Боби Кротала — обади се с провлачен глас спътникът на Шабан. — Съжалявам, че ви пропуснах последния път, ако ме разбирате.
— Кротала? — обади се присмехулно Еди. — Глупости! Не може това да е истинското ти име.
Онзи присви очи.
— Аз съм индианец чероки, задник такъв.
— Какво, една шейсет и четвърта ли? Та ти си по-бял от мен! Прякорът Усойница би ти подхождал повече.
— Знаеш ли — рече Кротала, поклащайки глава, — по-добре внимавай с приказките, когато говориш с пехотинец. Току-виж съм ти затворил устата. Завинаги.
— Никой свестен пехотинец няма да си остави косата в такова състояние — отвърна Еди, без да се впечатли от заплахата на американеца. — Бил си позорно уволнен, нали?
— Еди, скъпи — обади се Нина с напрегната усмивка, — ще спреш ли да провокираш човека?
— Разбира се, че ви познавам, доктор Уайлд — каза Шабан. — Всъщност след малката ви каскада при Сфинкса доста голяма част от света ви познава. — Служителят на музея примигна, разпознавайки я. — Както и госпожица Шариф — добави египтянинът, когато Мейси се появи от преддверието. — Дошли сте тук заедно. Колко удобно.
— Защо сме все още тук? — прошепна уплашено Мейси на Нина.
Шабан присви очи съсредоточено.
— Защо сте тук, доктор Уайлд?
— Предполагам, че по същата причина като вас. — Очите ѝ проблеснаха; под мишницата си мъжът стискаше кожена папка, която сигурно съдържаше снимки от сглобения наново зодиак. — От силен интерес към древната астрология.
Очите му се присвиха още повече.
— Много силен.
— Сигурна съм в това. Но всъщност трябва да тръгваме. Ще се видим — надявам се да не е много скоро, всъщност.
— Знаете ли какво — рече Кротала и отново бръкна в джоба си, — какво ще кажете да ви изпратя до изхода?
— А ти какво ще кажеш да не го правиш? — отвърна Еди с надеждата, че Кротала няма да се досети, че не е въоръжен.
— Всичко е наред, Боби. — Шабан докосна мъжа по ръката. — Остани с мен. Сигурен съм, че ще се срещнем отново. Надявам се — усмихна се той искрено, но злобно, — при по-неофициални обстоятелства.
— Очаквам го с нетърпение — отвърна Еди, продължавайки да стиска дръжката на несъществуващия си пистолет. Двамата с Нина отстъпиха встрани, а Мейси побърза да се скрие зад гърбовете им. Шабан и Кротала стояха като статуи и ги наблюдаваха как стигат до стълбите към долната стая. — Добре, момичета, тичайте!
Те хукнаха към подземната стая, в която по иронично стечение на обстоятелствата бяха изложени предмети, свързани с Озирис, след което бързо се изкачиха по други стъпала към зала, пълна с мумии, привличайки изненаданите погледи на останалите посетители. Еди се обърна назад.
— Не ни е последвал, но се обзалагам, че е повикал екипа горили. — Той разгърна туристическата карта. — Къде е най-близкият изход, по дяволите?
Намериха пътя за навън и се озоваха на площада до източната страна на музея.
— Исусе, наистина трябва да си купя нов пистолет — оплака се Еди.
Нина обаче беше повече заинтригувана от колата, паркирана в близката забранена зона — голям черен джип мерцедес със затъмнени стъкла.
— Дали това не е колата на Шабан?
— Може би — отвърна Еди, повеждайки двете жени към отсрещния тротоар. — Защо? Да не искаш да я претърсим?
— Не, но се питам дали да не тръгнем след нея.