— Той да не се опитва да я сваля? — прошепна Еди, след като младата жена сърдечно благодари.
— Мисля, че да — отвърна Нина. — Лично просвещение, дрън-дрън.
— Ш-ш-шт! — изсъска жената до Еди.
Преводачът избра следващия просител, друга млада, привлекателна жена, този път блондинка. Следващата също беше блондинка.
— Мисля, че улавям модела — каза Нина.
Еди поклати глава със смесица от недоверие и възхищение.
— Боже, той е намерил решение на абсолютната фантазия на всеки мъж — как да забогатее и да накара жените да го боготворят. — Усмивката му замръзна, когато Нина вдигна ръка. — Какво правиш?
— Имам въпрос. — Заигравката на Озир с египетската религия и използването ѝ за лични облаги дразнеха все повече професионалната ѝ гордост — но освен това ѝ беше любопитно колко на сериозно приемат религията неговите последователи. Дали това беше поредната ню ейдж глупост, която запълваше празнотата в живота им, докато не преминат към следващото забавление… или дълбоко, истински вярваха в нея?
Преводачът почти беше стигнал до дъното на залата, съсредоточен в търсенето на точния тип вярващи — и Нина се вписваше в модела. Той протегна микрофона към нея.
— Нали не трябваше да се набиваме… О, за бога! — промърмори Еди, скривайки лицето си под козирката на шапката.
— Аз… имам въпрос — рече Нина с променен, висок глас. Тя погледна към Озир, който стоеше на сцената, но същевременно наблюдаваше Шабан и Кротала за признаци, че са я разпознали. — Питам се как можем да получим безсмъртие едновременно и в този живот, и в следващия, след като за да преминем в следващия, трябва да умрем в този? — Всички вярващи се обърнаха към нея с осезаемо презрение.
От снизходителната усмивка на Озир и бързината, с която отговори, стана ясно, че отдавна е измислил подходящия отговор.
— И двата живота са един и същи живот — каза той. — Когато свърши единият, започва другият, стига Озирис да отсъди, че заслужавате вечен живот. Следващият живот започва веднага, без прекъсване. — В гласа му се завърна търговската нотка. — Тези неща са написани в първия том на Книгата на Озирис. Ако все още не сте я прочели, можете да я намерите отвън. — В залата се разнесе подигравателен смях насочен не към лидера на култа, а към Нина. Очевидно вярващите проявяваха нетърпимост към незапознатите със светото им писание.
Жерар се накани да се отдалечи, когато Нина отново заговори.
— Имам и един въпрос за митологията — каза тя с нормалния си глас, раздразнена от това, че са се отнесли снизходително към нея. — Как свързвате своята интерпретация на историята на Озирис с признатите египетски митове? Става въпрос за онази част, в която Озирис става безсмъртен чак след като умира и е възкресен за кратко от Изида, само за да бъде нарязан от Сет на четиринайсет парчета, а отсеченият му пенис да бъде изяден от риба?
От тълпата се надигна враждебен ропот. Очите на Шабан се разшириха, когато осъзна кой всъщност говори.
— Време е да си тръгваме — промърмори Еди.
Озир беше готов да поднесе поредния захаросан отговор, но се огледа, след като Шабан му каза нещо. Той повдигна вежди.
— Имаме един неочакван гост: доктор Нина Уайлд. Сигурен съм, че всички сте гледали изненадващата ѝ телевизионна поява преди няколко вечери.
— Здравейте! — Нина махна саркастично с ръка, докато двамата с Еди си проправяха път към пътеката. Кротала, който стоеше зад Озир, бързо слезе от сцената. — Добре, щом не искате да говорим за пениса, какво ще кажете за връзката на Храма на Озирис с кражбата на зодиака под Сфинкса, както и защо търсите пирамидата на Озирис?
— Нямам представа за какво говорите, доктор Уайлд — каза Озир, макар че актьорските му умения не бяха достатъчни, за да прикрие изненадата си от думите ѝ.
Зад него се изправи Шабан и даде сигнал на хората в зелени сака, които стояха в дъното на залата, преди да се обърне към събралите се хора.
— Нашият храм е осквернен от неверници! Нима ще приемете спокойно тази обида?
Някои от култистите започнаха да я обиждат, други се изправиха с разгневени лица. Озир изглеждаше разтревожен.
— Чакайте, няма нужда да се гневите — започна той, но мъжете не му обърнаха никакво внимание, а тръгнаха по пътеката.
— Определено е време да се омитаме — каза Еди. Той се обърна към изхода и забеляза приближаващите се охранители. — По дяволите! Не можа да си държиш устата затворена, нали?