— Мисля, че си тръгнаха — каза най-накрая той, обръщайки се към Нина и Мейси. Те бяха платили за време на компютъра — в началото, за да не привличат внимание — преди отново да отворят страницата на култа. — Сега какво ще правим?
Нина си беше задала същия въпрос.
— Озир със сигурност притежава зодиака и наистина търси пирамидата на Озирис. Видя го как реагира, когато ги споменах.
— Да, и извадихме голям късмет, че успяхме да се измъкнем оттам. Мисля, че трябва да разкажем на египтяните какво сме открили и да ги оставим да се оправят. Зодиакът си е техен, сами да си го намират.
— Все още нямаме никакви доказателства — възрази Нина. — Той сигурно се намира в щаба им в Швейцария — тя посочи страницата на Храма в интернет, — но ще ни трябва нещо повече, за да убедим министъра или доктор Асад да предприемат някакви мерки.
— Каквото и да решим, трябва да действаме бързо — каза Мейси. — Иначе те ще намерят пирамидата и ще я опразнят.
— Няма какво толкова да направим, нали? — сопна се Еди.
— Да не мислите, че ще ни позволят да нахлуем в щаба им и да хвърлим едно око на това нещо?
— Ясно, че няма — отвърна раздразнено Мейси, — но ти би могъл да проникнеш вътре! — продължи тя, изпълнена с ентусиазъм. — Нали си бил в специалните части? Двете с доктор Уайлд бихме могли да им отвлечем вниманието, а ти ще се промъкнеш и ще използваш своите трикове, за да намериш зодиака…
Нина притисна пръсти към слепоочията си.
— О, млъквай, Мейси — изръмжа тя.
Момичето се отдръпна засегнато.
— Не, наистина, бихме могли…
— Това не е филм и Еди със сигурност не е нинджа. Много глупава идея. — Тя се намръщи и разтърка чело. — Нека помисля малко.
— Като говорим за глупави идеи — рече Еди, след като Мейси се облегна назад и стисна зъби, — влизането в храма и обявяването на тези ненормалници, че оная работа на техния бог е била отрязана, си беше доста голяма глупост.
Нина го погледна.
— Да, сякаш предизвикването на въоръжен убиец е нещо по-добро. Много те бива да се замесваш в неприятности, Еди.
— Много се извинявам — извика саркастично той. — Не съм аз човекът, който се замесва в неприятности. Не аз взривих Таймс скуеър и потроших Сфинкса! Не аз се опълчих на цяла банда откачени култисти! Бързо, разкажи на всички куку доктори — ти намери нов начин за борба с депресията!
— Те не обичат да ги наричат куку доктори — сопна му се Мейси.
Нина не ѝ обърна никакво внимание.
— Да, разбира се! Как не се сетих по-рано! Очевидно единственият начин да преодолея най-тежкия период в живота си след смъртта на родителите ми е да бъда преследвана и гърмяна!
Еди изсумтя, изпълнен със смесица от гняв и тревога.
— Ох, колко е хубаво да знам, че бракът ни е започнал толкова добре.
— Едва ли си го забелязал! — сопна му се тя. — Тъй като очевидно си намерил други начини за запълване на времето.
Той погледна към тавана и завъртя очи театрално.
— О, за бога! Пак ли!
— Какво очакваш да си помисля? — попита Нина. — Разбирам, че прекарваш времето си с друга жена и на всичкото отгоре ме лъжеш за това!
— Казах ти, че между мен и Ейми няма нищо.
— Защо тогава не ми каза какво сте правили двамата?
Той разпери ръце.
— Знаеш ли какво? Смятах да го направя, макар че исках да изчакам подходящия момент, но вече няма да си правя труда. И без това през изминалите седем месеца обръщаше внимание единствено на себе си, как мога да очаквам, че точно сега ще започнеш да обръщаш внимание на мен!
— Какво означава това, по дяволите? — извика Нина.
Той изсумтя.
— Нали не си забравила, че не си единствената уволнена? Аз също изгубих работата си. Виждаш, какво ли не правя, за да издържам и двама ни, работя в ненормални часове, купувам портокалов сок за разни параноични богаташчета, а ти само си седиш вкъщи и хленчиш, че се е наложило да се изнесеш от скъпоценния си Манхатън!
— Аз не само изгубих работата си — озъби му се Нина. — Изгубих кариерата, репутацията си — всичко! И ако не можеш да разбереш защо това ме депресира, то значи въобще не ме познаваш!
— Може би — сопна ѝ се той. — Честно казано, не очаквах, че жената, за която се ожених, ще се окаже такова мрънкало.
— Какво?
— Да си ме чула да се оплаквам колко е скапан животът? Не, хванах се в ръце и направих нещо по въпроса!