След кратко мълчание тя отново погледна Озир и видя, че тъмните му очи я гледат напрегнато — той я четеше така, както един актьор сканира друг. Оценяваше представлението ѝ.
Ако решеше, че се преструва, щеше да я предаде на брат си…
Лицето му се разчупи в широка усмивка.
— Мисля, че можем да се разберем, Нина. Ако наистина има какво да ми предложите.
— Имам — отвърна облекчено тя. — Направих няколко проучвания за местонахождението на пирамидата.
— Как? — настоятелно попита Шабан. — Никога не сте виждали целия зодиак!
— Видях достатъчно. Нека отгатна — опитвате се да прочетете зодиака като карта.
Шабан се усмихна подигравателно.
— Не е нужно да сте Шерлок Холмс, за да се досетите.
— Може би, но ако също така се досетя, че не можете по никакъв начин да откриете еквивалента на звездната ви карта в реалния свят?
По свитите устни на Шабан беше ясно, че е права. Озир кимна.
— Но вие можете?
— Както вече казах, просто едно от моите умозаключения. Първото от които ще ви дам безплатно. За да ви докажа, че съм сериозна в желанието си да ви помогна. Всяко следващо ще ви струва пари.
Озир отново се усмихна.
— Заинтригуван съм какво сте открили, без дори да видите целия зодиак.
— Всъщност е доста просто. — Тя обясни онова, което Еди ѝ беше показал в Лувъра: че картата, направена да се гледа върху тавана, трябва да се приема огледално, щом бъде свалена на земята. — Просто предполагам, че не сте закачили зодиака на тавана.
— Поредното правилно умозаключение — рече Озир. Той погледна към Шабан и поклати глава. — Служил си в армията. Не си ли внимавал в часа по разчитане на карти?
— Нашите карти не се намираха върху тавана — отвърна Шабан и белегът му се сбърчи, докато се опитваше да сдържи гнева си. — Освен това ти винаги си бил по-умният, братко.
— Май е така. — На вратата се почука и той погледна нататък. — Влез. А, Фиона!
Влезе красива пищна блондинка около двайсетте, която носеше малка чашка горещо, ухаещо кафе. Тя погледна подозрително Нина, преди да подаде с усмивка кафето на Озир.
Той ѝ се усмихна в отговор и нежно я докосна по ръката, преди да вземе чашата.
— Както винаги идеално, скъпа моя. Благодаря ти. — Фиона отново се усмихна, след което се обърна да излиза, а Озир безсрамно огледа задника ѝ. После се облегна назад и вдъхна аромата на кафето, преди да отпие. — Странно. Мога да имам най-луксозните неща от цял свят… но по незнайни причини за мен няма по-добро кафе от египетската саада.
Шабан изсумтя презрително.
— Как от всички неща избра точно тази помия?
— Какво да ти кажа… Човек не избира нещата, които му харесват — те избират него. За да може да им се наслаждава, без да изпитва вина. — Той отпи отново със съсредоточено изражение на лицето.
— Това не ми звучи като нещо, което би казал Озирис — изкоментира Нина.
— Красотата на Озирис се крие в това, че има хиляди начини да се интерпретира историята му. Както вече сама посочихте в Париж.
— Нима казвате, че извъртате всичко така, че да отговаря на нуждите ви?
Последва ехиден смях.
— Вие сте откровена като брат ми, Нина! Но можете да си мислите каквото си искате; аз нямам желание да коментирам.
Шабан не споделяше веселото му настроение.
— Халид! Тя работеше срещу нас от самото начало, а сега изведнъж се обръща на другата страна и зарязва собствения си съпруг, за да дойте тук? Наистина ли вярваш, че иска да ни помогне? Това е номер.
— Щеше да е много глупаво от моя страна да дойда сама тук, ако не бях искрена — възрази Нина. — Като се има пред вид, че вие и змийското ви приятелче искате да ме убиете.
— Страхувам се, че Шабан и хората му могат да бъдат малко… свръхревностни в защитата на интересите на Храма — каза Озир. — Надявам се, че ще приемете извиненията ми. Не съм искал никой да пострада.
— Исках само да изнеса зодиака от Залата на летописите, преди АСН да я е отворила, за да мога да намеря пирамидата на Озирис, без някой да ми пречи.