— Господи — каза тя на Озир. — Сигурно е ужасно, ако живеете тук и се опитвате да гледате телевизия.
Водачът на култа наистина се опитваше да гледа телевизия.
— Мисля, че всеки, който живее в Монако и не харесва шума на състезателните коли, може всяка година да си позволи да си вземе почивка по време на състезанието — отвърна той, без да сваля поглед от предаваните на живо квалификации. — Всеки, но не и аз. — Той изруга на арабски.
— Някой е направил по-добра обиколка от Виртанен? — попита излегналият се в близкия шезлонг Шабан с подигравателно презрение.
Озир го погледна.
— С над една десета от секундата! С това темпо ще сме късметлии да имаме кола в първата половина на решетката!
— Не би трябвало изобщо да участваме. Това си е пръскане на пари!
— Помага за популяризирането на Храма на Озирис по света — възрази Озир. — Мисля, че си заслужава — и не възнамерявам отново да подхващаме този спор, Себак. — Брат му се намръщи, стана и влезе в яхтата.
Нина се извърна към Озир.
— Никога нямаше да ми мине през ума, че религиите спонсорират автомобили.
— Технически Храмът на Озирис не спонсорира нищо — каза той, без да сваля поглед от екрана. — Всички пари идват от „Озирис инвестмънт груп“. — На екрана се появиха нови числа. — А, така е по-добре! Това ни изпраща на трета редица.
— Спонсориране на състезателни отбори, каране на огромна яхта… Май Храмът на Озирис не е като останалите религии?
Озир я погледна над слънчевите си очила.
— Усещам неодобрение в гласа ви, Нина.
Тя сви рамене.
— Не ме е грижа, просто го отбелязвам.
— Моите умни счетоводители намериха начин „Слънчев барк“ да не ми струва нито цент, благодарение на няколко губещи филиала и внимателно подготвени лизингови договори. И тъй като я притежавам, защо да не ѝ се насладя? Което бихте могли да направите и вие. — Той натисна бутона на интеркома. — Надя? Две мартинита, ако обичаш.
— Не, благодаря — вдигна ръка Нина.
— Настоявам. В такъв прекрасен ден трябва да се насладите максимално на удоволствието с всичките си сетива.
— Предпочитам да работя върху зодиака.
— Когато бъде готов — рече той за нейно голямо разочарование. — Експертите ми се стараят да бъде сглобен колкото се може по-точно. Ще им отнеме часове, но не искам да бъде изгубена дори най-малката следа.
Тя не можа да се сдържи:
— Тогава може би трябваше да го оставите на тавана в Залата на летописите.
Той се ухили.
— Този път вече наистина не одобрявате.
— Преместването му нямаше да е първият ми избор — особено след като брат ви и онзи задник Кротала се опитаха да ме убият, докато го местеха. — Тя стрелна с отровен поглед горната палуба. Кротала се беше облегнал на парапета и скришом я наблюдаваше. — Но станалото — станало. Поне мога да спечеля от това.
— Ще спечелите, Нина. И двамата ще спечелим. — Той се усмихна и се обърна към младата ямайска девойка, която влезе с поднос в ръка. — Благодаря ти, Надя.
Надя подаде на Нина и Озир по една висока чаша, в която подрънкваха бучки лед.
— Желаете ли още нещо? — попита тя подканящо.
Озир се ухили.
— Винаги, скъпа моя… но точно сега не. Може би след партито в казиното. — Той я изпрати обратно с плясване отзад, което я накара да се изкикоти.
— Имате ли някой готин тип по бански за мен? — попита Нина. Откакто се беше качила на яхтата, беше видяла още няколко полусъблечени момичета, както и безброй облечени в зелени сака пазачи, някои от които въоръжени с автомати МР7 със заглушители.
— Сигурен съм, че можем да го уредим.
Нина остана с впечатлението, че той не се шегува.
— Кажете ми — рече тя с намерението да смени темата и да убие времето, докато ще може отново да се извини и да отиде до тоалетната — първият ѝ опит да се свърже с Еди от яхтата се беше провалил, защото на мястото, което беше избрала, нямаше никакъв обхват, — какво трябва да направи човек, за да стигне от пекарна до основаването на собствена религия? Като междувременно се сдобие и с магията на кинозвезда.
Озир се надигна и спря звука на телевизора, доволен от възможността да говори на любимата си тема: за себе си.
— В Швейцария ви казах, че обичам да рискувам, нали? Станах актьор, защото поех един риск. Бях на четиринайсет и в града ни снимаха някакъв филм. От мига, в който видях актьорите и екипите им, аз разбрах, че трябва да стана част от това — по какъвто и да е начин. Но те щяха да снимат само три дни, преди да се върнат в студиото. Така че всеки ден бягах от училище, мотаех се около снимачната площадка и разговарях с хората между отделните снимки, включително с изпълнителя на главната роля Фадил. Опитах се да убедя Себак да дойде с мен — тогава беше на дванайсет — но той се страхуваше да не го хванат и мислеше, че баща ни ще се ядоса.