— Ами ако хванат теб?
— Ще съжалят за това. Стой тук и ме чакай.
Не ѝ стана приятно, но остана на мястото си, докато Еди се отдалечи от нея, преструвайки се на заинтригуван от близката игра блекджек, докато всъщност наблюдаваше вратата в ъгъла.
Скоро тя се отвори и пропусна поредната служителка. Еди я изчака да мине, след което бързо се плъзна зад нея в коридора. От едната му страна се намираше кухнята на казиното; от другата имаше подобна сервизна врата, водеща към стаята за персонала.
Той я открехна, надникна през процепа и видя поне стотина души, част от които бяха насядали на игралните маси, а останалите бяха заети с разговори. Няколко двойки танцуваха на открит дансинг пред струнен квартет.
Еди се напрегна, когато зърна Кротала — сакото му от змийска кожа не можеше да бъде сбъркано. Щом той беше тук, значи Шабан също се навърташе наоколо, което означаваше, че…
— Ето те къде си, негоднико!
Озир седеше до една маса за блекджек, а до него се виждаше издокараната Нина.
Еди мина покрай танцьорите. Кротала и Шабан се намираха на няколко метра от водача на култа и обсъждаха нещо с група хора. Забелязваха се няколко от костюмираните горили на Озир, но те не биха го разпознали. Стараейки се да държи гостите между себе си и Шабан, Еди тръгна към масата.
Нина държеше три карти в ръката си, общо осемнайсет точки; Озир имаше деветнайсет, а обърнатата карта на дилъра беше поп. Другите двама нямаха нищо. Нина сви устни.
— Хм-м. Труден избор.
— Шансът е на ваша страна — каза ѝ Озир.
— Знам ли. Чувствам се късметлийка тази вечер. — Тя тупна по масата. — Искам карта.
Дилърът обърна една карта на масата. Тройка.
— Двайсет и едно — извика Нина. — Я виж ти! — Дилърът обърна горещата карта; вале. Към купчинката на Нина се прибавиха още чипове.
Озир се засмя.
— Наистина имате голям късмет тази вечер.
— Е, не чак толкова. Майка ми ме научи да играя когато бях малка. Освен това съм много добра по математика.
Той се усмихна лукаво.
— Да не би да признавате, че броите картите, Нина? Казиното няма да го одобри!
Наистина бяха обърнати достатъчно карти, за да може тя да изчисли, че са останали достатъчно малки карти и да прецени стратегията си — но реши, че няма нужда той да разбира за умението ѝ да смята безгрешно на ум.
— Не бих си го и помислила! — възрази тя. — Освен това партито е ваше — както и парите. Така че вие определяте правилата.
— Някои неща важат както за играта на карти, така и в живота. — Той махна на дилъра да раздаде нови карти.
— Здрасти — разнесе се груб йоркширски глас зад гърба ѝ. На масата паднаха няколко банкноти от по петдесет евро. — Други могат ли да играят?
Нина се обърна.
— Еди! — извика радостно тя, преди да осъзнае, че изобщо не трябва да е доволна. С надеждата, че викът ѝ е приет като изненада, тя продължи с рязък, гневен тон: — Какво правиш тук, кучи син такъв?
Той примига изненадано.
— А?
— След всичко, което ми наговори в Париж? — Тя се изправи и приближи лице към неговото. — Върви по дяволите, копеле.
Объркването му беше заменено от изражение на дълбока болка… преди най-накрая да схване, че Нина очевидно играе роля, което означаваше, че и той трябва да се включи в играта.
— Няма начин, ъ-ъ-ъ… няма да те пусна да си идеш. Никой не ме изоставя. Никой!
Озир кимна на бодигардовете си да се приближат. Той се вгледа в Еди, опитвайки се да го разпознае.
— Нина, кой е този… господин?
— Съпругът ми — изръмжа тя. — Не след дълго — бивш.
— Еди Чейс — представи се Еди на Озир. — Вече знам кой сте вие.
Озир се досети.
— От храма на Озирис в Париж. Разбира се.
Шабан и Кротала бързаха към тях.
— Халид! — изсъска Шабан, навеждайки се към брат си. — Казах ти да не ѝ се доверяваш!
— Аз също не умирам от радост, че го виждам тук — каза Нина.
Кротала пристъпи напред.
— Тогава може би трябва да го разкараме от погледите ви.
Озир се усмихна и вдигна ръка.
— Не, не. Господин Чейс искаше да поиграе блекджек, а аз не мога да откажа на никого това удоволствие. — Той посочи стола от другата страна на Нина. Мъжът, който седеше там, бързо стана и се отдалечи. — Моля, седнете.
— Халид, не може ли просто да се отървете от него? — оплака се Нина.
— Ще бъде много грубо от моя страна, след като е изминал целия този път. — Озир не сваляше поглед от Еди, докато той се настаняваше на стола. — Освен това съм любопитен що за човек е успял да спечели сърцето ви.
— Ако опиташ нещо с нея, ще разбереш — рече Еди.