— Човекът има право — обади се Еди, подтичвайки покрай тях. — И аз ти казвам същото, така че не може и двамата да грешим. — Той промуши ръка между Нина и Озир. — Мога ли да ви отнема дамата?
— Разбира се — отвърна египтянинът, пусна Нина и отстъпи назад. Шабан се появи до него.
— Те работят заедно. Казах ти!
Озир поклати глава и усмивката му вбеси брат му.
— Да видим какво ще стане.
— Еди, какво правиш? — прошепна Нина, когато той я прегърна през кръста. — Ти не можеш да танцуваш!
— Кой го казва? — Той погледна към квартета, преди от ново да я погледне в очите. — Тангото „Por Una Cabeza“. Лесна работа.
— Какво? Откога… ох! — Еди затанцува в ритъма на музиката, понасяйки я със себе си. За нейно огромно изумление той като че ли знаеше какво прави. — Къде се научи да танцуваш? Дори не можеш да стоиш в стаята, когато по телевизията започне „Танци със звездите“!
— Нали се сещаш за онези сутрини, когато бях с Ейми?
— Ейми? — Нина се намръщи, след което се опита да се освободи от него. — Онази полицайка?
— Хей, не се дърпай! — изсъска той, без да я пуска. — Тя имаше уроци по танци, а аз ходех с нея.
— О… „уроци по танци“ ли го наричат вече?
— Не, наистина ходехме на уроци по танци! Дръж се здраво, наближава едно предно очо!
— Едно какво…? — започна Нина, преди Еди рязко да я завърти на едната страна, след което я върна обратно. Токчетата ѝ тракаха като обезумели по пода. Накрая отново се озоваха лице в лице, притиснати един към друг. — Господи! И кога… защо реши да се учиш да танцуваш? Ти мразиш танците!
— Исках да те изненадам. На сватбения прием!
— Какъв сватбен прием?
— Който щях да организирам като посъбера малко пари, за да можем да го отпразнуваме със семейството и приятелите ни, вместо с мировия съдия! Малко късно, знам, но исках да направя нещо хубаво за теб.
— О, господи! — рече изненадана Нина. — Ти наистина си се научил да танцуваш заради мен? Това е… толкова мило!
— Внимавай! — предупреди я той. — Не се усмихвай. Нали трябва да се мразим.
Тя бързо затвори уста.
— Но защо избра точно танците?
— Защото ти имаш само три диска с филми и два от тях са за танци. „Неприлични танци“, „Танцуващо сърце“…
— Еди, това е прекрасно и ужасно романтично, но фактът, че обичам да гледам танци не означава, че мога да танцувам!
Той я погледна изненадано.
— Мислех, че можеш!
— Живото доказателство, че не мога, е точно пред погледа ти! — Тя тромаво го последва, когато той се завъртя и забеляза, че Озир ги наблюдава… с нарастващо съмнение в погледа. — Виж какво, като се върнем на яхтата, зодиакът ще бъде готов. Пристигнахме в Монако с лодка, тендер или както там я наричат — намира се на кей дванайсет в пристанището. Не можеш да я сбъркаш — боядисана е в същите цветове като състезателната му кола. Ако я последваш до яхтата…
— В никакъв случай няма да те оставя с него — той си мисли, че е изигран!
— Това е единственият начин да намерим пирамидата. А ти трябва да се махнеш оттук. — В главата ѝ проблесна една идея. — Удари ми шамар.
Еди я погледна втрещено.
— Няма начин да те шамаросам!
— Трябва да го убедим, че сме се разделили. — Тя извиси глас, за да надвика музиката. — Кучи син такъв! Реших да сложа край, но сега вече съм убедена в това! Удари ме — завърши тя шепнешком, забелязвайки, че Озир и Шабан се приближават. — Ти… смотан английски задник такъв!
Лицето на Еди се изкриви — и той я удари. Шамарът не беше силен, но плясъкът се чу силно — и то достатъчно, за да привлече вниманието на всички.
— Извинявай — измърмори той.
— Извинявай! — рече едновременно с него тя, преди да го отблъсне от себе си. Струнният квартет спря да свири, привлечен от суматохата.
Озир застана между тях.
— Мисля, че трябва да си вървите, господин Чейс.
— Знаете ли какво? Вие сте идеален за нея — изръмжа той. — И без това партито не струва.
Шабан и Кротала дотичаха.
— Ние ще му покажем изхода — обяви Шабан. Бодигардовете си пробиваха път през тълпата, за да му препречат пътя.
— Махни си ръцете от мен! — рече Еди, когато един от костюмираните горили се опита да го хване. Той се изтръгна от него, но попадна право в ръцете на друг, който приближаваше отзад.
— Хвърлете го в морето, не ми пука! — извика Нина, изтръпнала при мисълта, че Шабан има много по-ужасни планове за него. — Махай се оттук, Еди!
Тази мисъл се въртеше и в главата на Еди. Първата горила също успя да се докопа до него и двамата го помъкнаха към сервизния изход. Шабан и Кротала ги следваха отблизо, като от лицето на американеца не слизаше доволната усмивка. Отведяха ли го по-далеч от погледите на гостите и персонала на казиното, те щяха да имат сериозно предимство в брой и огнестрелни оръжия, тъй като той сериозно се съмняваше, че Кротала е единственият въоръжен в групата.