— Сякаш се опитвате да ги пристрастите към него.
Той сви рамене.
— Какво е една скромна сума пари всяка седмица в замяна на безсмъртие? По-добре да отиват в Храма на Озирис, отколкото да ги пръскат за алкохол или наркотици. Все пак даряваме щедри суми за благотворителност.
Несъмнено в държави, където Храмът търси политическа изгода, помисли си Нина.
— Значи това искате: да избирате кой да бъде безсмъртен?
— Кой е по-подходящ, не мислите ли? — отвърна Озир. — Озирис е решавал кой да получи вечен живот. Аз вървя по стъпките му. Но смятам, че светът ще се прекланя пред човека, който му е донесъл безсмъртието. — Той пресуши чашата си. — Още шампанско?
Нина погледна празната си чаша.
— О… Бързо свърши. Не мисля, че трябва…
— Ще отворя още една бутилка. — Той взе чашата ѝ и слезе от леглото.
Тя легна и затвори очи.
— Благодаря ви, Халид.
— За мен е удоволствие — отвърна той с усмивка, която предполагаше, че очаква и други удоволствия. Извади нова бутилка от хладилника, който се намираше под мраморния бар, след което се запъти към банята. — Извинете ме за момент.
Той затвори вратата и се загледа с обожание в отражението си в огледалото, преди да се съблече и да остане само по копринени боксерки. Надяна един халат, също копринен, сложи си одеколон и се върна обратно в стаята.
За негово удоволствие светлината беше приглушена и под скъпите чаршафи го чакаше подканяща фигура. Той се качи върху единия край на леглото и бавно пропълзя към нея.
— Виждам, че си се разположила удобно. — Той дръпна чаршафа… и видя ухиленото лице на Еди Чейс.
— Чупката, Ромео — изсъска Еди и тикна револвера на Кротала в лицето му.
18.
Озир се дръпна назад и се сви, а Еди седна в леглото.
— Как… как влезе тук? — попита египтянинът, а в гласа му се бореха за надмощие гняв и страх.
— Да, и аз съм много любопитна — обади се Нина от стаята със зодиака, където Еди я беше изпратил да се скрие, след като се промъкна в каютата.
Без да сваля пистолета си от Озир, Еди отхвърли чаршафа и се изправи. Дрехите му бяха подгизнали от вода.
— Потърсих лодката му на мястото, където ми каза. След това преплувах под кея до нея и се хванах за котвената верига. А после просто трябваше да чакам да стигнем дотук.
Озир изгледа Нина, осъзнавайки, че го е предала.
— Значи през цялото време си била с него! Себак е бил прав!
— Пфу! — рече Нина. — Нима бих се хванала да работя с някакъв изкукуригал религиозен култист, който се опитва да ме убие? — Тя погледна към Еди. — Добре, а сега какво?
Той махна на Озир да отива в банята.
— Първо ще го завържем и ще му запушим устата. След това ще разберем къде се намира пирамидата и тръгваме нататък. Добър план, а? — Тя кимна. — Добре, любовнико — рече Еди, приближавайки се към Озир. — Влизай вътре.
Египтянинът не сваляше поглед от Нина.
— Наистина не исках никой да пострада — изръмжа той. — Но сега с удоволствие ще направя изключение.
— Млъквай, задник — сопна му се Еди и го блъсна в банята; лакътят на залитащия мъж се удари в тоалетката и по пода се разпиляха всевъзможни тоалетни принадлежности.
— На колене и главата в тоалетната чиния, сякаш ще повръщаш! Бързо! — Той притисна дулото на револвера в главата на Озир, който коленичи послушно, и развърза колана на халата му. — Нина, завържи му ръцете зад тръбата. — Той не свали оръжието, докато Нина не стегна ръцете на египтянина. — Намери нещо, с което да му завържем краката.
Тя отиде в каютата и се върна, преметнала през ръката си няколко вратовръзки.
— Избери си цвят.
Еди смачка една на топка и я пъхна в устата на протестиращия Озир, след което я пристегна отгоре с друга. С единия край на третата стегна краката на пленника си, а другия завърза за тръбата под умивалника.
— Сега ме чуй, крал Тут — каза той, почуквайки с пистолета по главата на Озир. — Само една думичка и ще те изпратя при предците ти. Ясно ли е? — С уста, запушена от импровизираната тапа, Озир можа само да изръмжи гневно. — Добре.
Еди излезе от банята и заключи вратата, след което се присъедини към Нина в стаята със зодиака.
— Намери ли пирамидата?
— Още не — призна тя.
— И колко време ще ти отнеме?
— Нямам представа.
— Може би ако беше поработила върху това, вместо да се наливаш с шампанското на Озир…