От предните редици се надигна развълнуван шум. Тълпата се изправи и започна да ръкопляска на Халид Озир, който се запъти към сцената в дъното на залата, наслаждавайки се на екзалтираните възгласи на последователите си. Зад него вървяха други високопоставени членове на Храма на Озирис, сред които се забелязваха Шабан и Кротала. Еди смъкна козирката по-ниско над очите си.
- Мейси постъпи правилно, като реши да остане отвън…
- Merci, merci-каза най-накрая Озир. -Bonjour, et bienvenue! Malheureusement,топfrancais est terrible71. -Умишлено изопаченото му произношение накара тълпата да избухне в смях. - Затова ще използвам преводач! - Той кимна към един мъж, който стоеше до сцената. Мъжът пристъпи напред и преведе думите му, което предизвика нова вълна от смях.
Озир махна с ръка и публиката насяда. Същото направиха и хората на сцената, с изключение на преводача.
- Благодаря ви, че дойдохте - продължи Озир. - Нека светлината на бога-слънце Ра ви благослови!
- Нека духът на Озирис ви пази и ви дава сили - отвърна тълпата, някои на английски, други на френски.
- За мен е истинско удоволствие да видя толкова много хора тук днес. Нашата църква черпи сили от всеки нов последовател - и светът ще се превърне в едно по-добро място, благодарение на мъдростта на Озирис!
Публиката не спираше да ликува, докато той продължи речта си. Нина трябваше да признае, че макар да смяташе църквата му за пълна глупост, самият Озир беше магнетичен оратор - ако беше останал актьор, без съмнение щеше да пробие в Холивуд.
От друга страна, помисли си тя, успявайки да наложи официалното признаване на Храма на Озирис за религия, той беше постигнал нещо, което дори най-успешните актьори в Холивуд не успяваха - пълна данъчна амнистия. Може би в тази лудост все пак имаше някаква система?
- Слава тебе, Озирис! - Озир протегна ръцете си нагоре. Нина се изненада, когато богомолците неочаквано започнаха да припяват „Озирис!” - Озирис, господарят на вечността, съдник на всички души, най-великият, който ни очаква в земята на мъртвите отвъд Абидос! О, Озирис!
- Озирис! - отново пропя тълпата. Този път Нина и Еди успяха да се включат с половин уста.
- Небесните богове те възхваляват, а боговете на Подземното царство коленичат пред теб. Ти ни носиш божествения хляб, който дарява безсмъртие на всички твои последователи в този живот и в следващия. Ти ни пазиш от злото на Сет, унищожителя. О, Озирис!
- Озирис!
- Най-велики от всички хора и богове, покажи ни пътя към вечния живот! Преведи ни благополучно през опасностите на Подземния свят, за да се изправим пред твоя съд! Слава тебе, о, Озирис!
Тълпата отново изпя името на бога, като при всяко повтаряне силата и страстта в гласовете се засилваше. Очите на Озир бяха затворени; Нина не можеше да прецени дали наистина вярва в онова, което казва, но той приличаше на театрален актьор, който получава овациите на живота си.
Същото обаче не можеше да се каже за брат му. Лицето на Шабан беше студено, напрегнато, изкривено от потиснат гняв. Еди също го забеляза.
- Какъв му е проблемът?
- Не знам - отвърна Нина, - но определено има проблем с тази молитва.
- В смисъл?
- Тя прилича на опростен - много опростен - вариант на истинска египетска молитва. Митологията също е погрешна. Сет не е бил симпатяга, но не е и древноегипетският еквивалент на Сатаната.
Озир свали ръцете си. Вълнението утихна.
- Кой е Сет? - попита Еди.
- Братът на Озирис - и негов убиец. Завиждал му и искал да обсеби царството му. Но освен това е бил любимец на Ра, бога-слънце, също толкова важна фигура от египетския пантеон като Озирис - а в някои части на страната дори е бил почитан повече от Озирис. - Жената на средна възраст, която седеше от другата страна на Еди, изшътка раздразнено.
Озир отново заговори, но вече не звучеше като проповедник, а повече като търговец.
- Приятели мои, водачеството на Озирис ще ви донесе вечен живот. А аз съм тук, за да ви кажа, че като глac на духа на Озирис, отново приех мъдростта му. Думите му са мои думи, а сега ще станат и ваши. Дванайсетият том на Книгата на Озирис е завършен и неговите последователи трябва да го приемат в дома си и в сърцата си.
- Това проповед ли е, или реклама? - попита тихо Нина, докато Озир продължи енергично да сипе рекламни изявления. Но публиката поглъщаше всичко, стиснала в ръце кредитните си карти. Нина не беше сигурна кое я ужасява повече - прозрачното търгашество на Озир или това, че всички му се връзваха.
- Всички книги и много други неща ще бъдат на ваше разположение преди да напуснете храма - заяви Озир и се усмихна. - А сега е време за нещо, което знам, че очаквате с нетърпение - възможността да ми зададете въпросите си за учението на Озирис! - Много богомолци вдигнаха ръце във въздуха. Озир се засмя. - Ще ми се да имах достатъчно време, за да отговоря на всички - рече той. - Но за нещастие скоро трябва да се връщам в главната квартира на Храма на Озирис, за да се погрижа за някои важни дела, след което ще отпътувам за Монако, за да се моля по време на състезанието от Формула 1 - и се надявам, че всички вие ще подкрепяте екипа на Озирис!