Озир забеляза интереса ѝ.
- Мисля, че знаете какво е това.
- Предполагам, че става дума за четвъртия от свитъците, които доведоха до откриването на Залата на летописите.
- Да. Храмът на Озирис финансира археологически разкопки точно до границата с Египет в Газа, при които моите експерти - които са и мои последователи - сметнаха, че ще открият нещо интересно. Оказаха се много поправи, отколкото можех да си представя.
- Значи сте запазили последната страница за себе си.
- За мен не е проблем египетското правителство да сложи ръка върху Залата на летописите. Тя е национално съкровище. Но щом открих какво има в нея - той посочи папируса, - знаех, че това е нещо, което трябва да запазя за себе си. На всяка цена. - Той посочи останалите експонати, които варираха от гравирани фигурки на древни богове до грамадни каменни плочи, изрязани от стени, покрити с множество йероглифи. - Това е най-голямата частна колекция в света от свързани с Озирис артефакти. Събирам ги от години, но се надявам скоро колекцията ми да се увеличи.
- Когато намерите пирамидата на Озирис - каза Нина.
- Точно така. И както изглежда, вие сте склонна да ми помогнете да го направя.
- Ако може да ѝ се вярва - изръмжа Шабан.
- Ще видим. Насам, доктор Уайлд. - Озир я поведе към вратата. Подминаха едно обширно пространство сред експонатите, което според Нина идеално отговаряше на размерите на зодиакалната диаграма, но тя нямаше време да спомене за това, тъй като Озир я въведе в съседната стая.
Въпреки египетската тема на украсата, луксозната стая беше определено обзаведена в стил плейбой, цялата в хром, светло дърво и черна кожа.
- Моля, седнете - покани я Озир. Нина си избра кръгъл кожен диван с бели възглавнички от овча кожа. Очакваше Озир да седне на отсрещното кресло, но той се настани на дивана до нея. Шабан остана прав. - Така - рече с усмивка Озир, - да ви донеса ли нещо?
- Не, благодаря.
- Тогава, надявам се, да нямате нищо против аз да си сипя. - На стъклената масичка имаше стилен домофон; той натисна един бутон и произнесе: - Фиона? Кафето ми, ако обичаш. - После погледна към Шабан, който се намръщи, и поклати глава. - Само едно, благодаря. - Озир се облегна назад и отпусна ръка върху облегалката на дивана, като върховете на пръстите му почти докосваха рамото на Нина. - Добре, доктор Уайлд… мога ли да ви наричам Нина?
- Мисля, че да - отвърна несигурно тя.
- Ако желаете, можете да ми казвате Халид, както ви е по-удобно.
- Добре… Халид. - Тя успя да се усмихне леко, а Озир ѝ отвърна с широка усмивка.
- Е, Нина. Искате да ми предложите сделка. - Усмивката не слизаше от устата му, но вече беше придобила работен оттенък. - Силно съм заинтригуван.
- Аз също - обади се студено Шабан.
- Нека сложим картите си на масата - каза Нина. - Вие притежавате зодиака от Сфинкса - знаете го, и аз го знам.
Озир погледна към Шабан.
- Проверихме я за микрофони - отвърна той. - Няма нищо, само телефон.
- И аз не умирам от желание други да научават за това - увери ги Нина. - Говорехме за зодиака. У вас е, нали?
- Да, у мен е - отвърна Озир.
- Ето, признахте си! Пипнах ви! - Тя го посочи обвинително с пръст, след което свали ръка и се ухили на ядосания Шабан. - Психопат.
Озир се изсмя.
- Мисля, че ще ми харесате, Нина. Но да, зодиакът е у мен.
- И смятате да го използвате, за да намерите пирамидата на Озирис, нали?
- Отново сте права.
- Обикновено съм.
- Освен за Райската градина - обади се язвително Шабан.
Нина го изгледа злобно.
- Не, дори за това. Само че бях тотално прецакана от хората, които искаха да запазят съществуването ѝ в тайна. - Тя отново погледна Озир. - Което е една от причините да дойда при вас. Мога да ви помогна да намерите пирамидата на Озирис… но си искам моя дял.
Очите му проблеснаха присмехулно.
- Не съм очаквал прочутата Нина Уайлд да е толкова… користолюбива.
- Не съм. За пръв път го опитвам.
- Не ѝ вярвам - обади се Шабан.
- Да, напоследък никой не ми вярва. - Гласът ѝ направо режеше. - Знаете ли защо дойдох при вас? Защото копелетата от АСН съсипаха живота ми. Унищожиха кариерата ми и ми отнеха всичко, което имаше значение за мен.
- Ами съпругът ви? - попита Озир.
Тя се усмихна саркастично.
- Еди и аз сме… в почивка. Скарахме се - заради това, че реших да дойда при вас. Той каза, че няма да го приеме, а аз знаех, че няма да промени решението си. Никога не го прави. Затова дойдох сама.
- И кое ви накара да дойдете?