- Щеше да е много глупаво от моя страна да дойда сама тук, ако не бях искрена - възрази Нина. - Като се има предвид, че вие и змийското ви приятелче искате да ме убиете.
- Страхувам се, че Шабан и хората му могат да бъдат малко… свръх-ревностни в защитата на интересите на Храма - каза Озир. - Надявам се, че ще приемете извиненията ми. Не съм искал никой да пострада.
- Исках само да изнеса зодиака от Залата на летописите, преди АСН да я е отворила, за да мога да намеря пирамидата на Озирис, без някой да ми пречи.
- Но защо се опитвате да намерите пирамидата? - попита тя. - Какво толкова важно има вътре?
Той допи кафето си и се изправи, подавайки ръка на Нина. Тя се поколеба, след което я хвана.
- Ще ви покажа.
- Халид! - изсъска предупредително Шабан.
Озир го погледна.
- Шабан, може и да си ми брат, но аз ръководя Храма на Озирис. Не го забравяй! - Гневът на Шабан беше толкова силен, че той видимо трепереше от ярост, но се насили да замълчи, когато Озир се обърна към Нина. - Отново се извинявам. Имате ли по-малък брат? Или сестра?
- Не - отвърна тя. - Но Еди - съпругът ми - има по-малък брат.
- Тогава ви е познато съперничеството между роднини.
- Може да се каже. - Тя бе срещала сестрата на Еди само няколко пъти и макар тя и Чейс да се бяха сдобрили в известен смисъл, отношенията им оставаха изострени.
Озир се ухили.
- Работата на най-големия син е да отговаря за брат си, да се грижи за него, когато има нужда от подкрепа. И понякога да поправя грешките му, когато гневът го подведе. - Последните му думи бяха насочени към Шабан, чието лице се изкриви от безмълвен гняв. - Но елате - каза той, повеждайки Нина към вратата. - Вижте сама защо търся пирамидата на Озирис.
13.
Следван от Шабан, Озир поведе Нина към двора. Тя беше минала покрай черната стъклена пирамида и намиращата се до нея хеликоптерна площадка, но едва сега успя да я огледа както трябва. Еднообразната ѝ полегата фасада и събиращите се на върха страни оставяха впечатление за картина в перспектива, така че беше трудно да прецени истинските ѝ размери. Но тя беше по-висока от всички кули на замъка, които се издигаха на около два и половина метра височина.
- Пирамида в Швейцария? - рече тя, когато се приближиха до нея. - Не ми изглежда на място. - Меко казано; за разлика от стъклената пирамида в Лувъра, постройката на Озир беше очебийно несъразмерна и доминираше над замъка.
- Според мен се вписва добре в пейзажа - отвърна Озир. - Един от многото плюсове на Швейцария. Признавам, обаче, че онова, което ме доведе тук, е данъчната им система.
- Мислех, че религиите са освободени от данъци. - Тя едва не каза „култове”, но предпочете да не го дразни.
- На повечето места е така - щом ги признаят за законни, което отнема много време и усилия. Основах Храма на Озирис преди петнайсет години, но едва през последните пет той започна да се разраства и да става популярен из цял свят. А и имам и други интереси, които, за съжаление, не са освободени от данъци… освен ако щабът ми не е в Швейцария и нямам много умни и скъпо платени счетоводители.
В откритата част на двора, която при пристигането на Нина беше напълно пуста, имаше около трийсетина мъже, облечени с черни шорти и тениски, които се занимаваха с ка-листеника91. Кротала, за пръв път без якето си от змийска кожа, раздаваше команди като инструктор по строева подготовка. Шабан изостана, за да размени няколко думи с американеца; докато Шабан говореше, всички мъже стояха мирно.
- Както изглежда, си имате своя собствена малка армия - каза Нина.
- Идеята е на Себак - отвърна Озир, докато брат му отново се върна при тях. - За защита. Храмът понякога привлича неприятности - както може би вече сте забелязали. - Той се усмихна.
Стигнаха до пирамидата. Стъклените врати на фасадата ѝ се плъзнаха встрани и разкриха стилно фоайе. Двамата души вътре се поклониха с уважение, а Озир поведе Нина към асансьора. Беше объркващо, предната и задната стъклени стени бяха скосени заради пирамидалната структура на сградата, а напречното сечение на асансьора - успоредник, - чиято шахта се издигаше под съответния ъгъл. Това бе ужасно неефективно използване на пространството, кабината можеше да побере далеч по-малко хора, отколкото стандартен асансьор, но Нина подозираше, че домакинът ѝ се интересува много повече от формата, отколкото от функционалността.
Шабан влезе с тях в кабината и не свали студения си поглед от Нина, докато се изкачваха нагоре. Стъклените стени ѝ позволяваха да разгледа вътрешността на пирамидата, като най-впечатляващото в нея беше една грамадна зала-храм. За разлика от стаята, която беше видяла в Париж, тук декоративните йероглифи бяха изрязани с лазер върху стъклени панели, а хромираните високи статуи на египетските богове проблясваха край входа.