- Това е главната квартира на Храма на Озирис - обяви гордо Озир. - Тук се намира и щабът на „Озирис инвестмънт груп” АД. Разбира се, имаме офиси в Женева, както и на други места, но всички се управляват оттук.
- Ръководите религия и бизнес от една и съща сграда?
- Двете неща са много по-близки, отколкото предполагате - отвърна той с усмивка. - Клиентската лоялност, пазарният дял, възвръщането на инвестициите… всичко е от изключително значение. - Високата зала се изгуби от погледа им и те минаха покрай два етажа с офиси, преди асансьорът да спре.
Нина усети във въздуха силната и характерна миризма на мая.
- Надушвам, че тук имате и пекарна.
Озир се засмя.
- Не съвсем. Но хлябът беше важна част от живота ми - баща ми беше пекар. Израснах, правейки хляб. - За миг очите му като че ли се изпълниха с копнеж. Излязоха от асансьора. - Той си мислеше, че ще наследя бизнеса му.
- Да - обади се саркастично Шабан, гневът му беше поутихнал. - Сигурен съм, че би предпочел да месиш тесто, вместо да живееш в швейцарски замък.
- Съдбата имаше други планове за мен. Нина, оттук, ако обичате.
Тя последва Озир през вратата, острата миризма на мая се засили. Стената в дъното на стаята беше направена от подсилено стъкло и разкриваше нещо, прилично на комбинация от кухня и лаборатория. Вътре работеха няколко души с бели престилки и маски на лицата - някои седяха пред компютри и микроскопи, други обслужваха фурните и големи блестящи казани от стомана.
- Добре - рече объркана Нина. - Това е…?
- Затова търся пирамидата на Озирис - рече Озир. - Какво ви е известно за теломерите?
Тя примига, изненадана от внезапната промяна на темата.
- Ами, освен че имат нещо общо с клетките… нищо - призна тя. - Аз съм археолог, не биолог.
- Ех, Нина, Нина - рече той закачливо, поклащайки глава. - Не трябва да ограничавате познанията си. Погледнете ме. Бях пекар, който стана актьор, превърна се в бизнесмен и накрая - в религиозен лидер… но освен това се превърнах, донякъде, в експерт по удължаването на живота.
- Удължаване на живота? - рече Нина, опитвайки се да прикрие съмнението си.
- Да. Нали това стои в основата на Храма на Озирис - да се избегне остаряването, да се избегне смъртта. Да станем безсмъртни като Озирис. Моят интерес - моята страст - се появи още когато бях актьор. Звезда, всъщност. Може да не съм бил чак толкова прочут, колкото холивудските звезди - на лицето му се изписа фалшиво скромна усмивка, - но когато бях по-млад, всеки в Египет познаваше лицето ми.
- И искате да продължи да изглежда младо?
- Разбира се! Вие не искате ли?
- Не знам - отвърна Нина. - Аз бях… доста грубовата, когато бях на двайсет. Повече ми харесва как изглеждам сега.
- Тогава вие сте щастлива - и необичайна - жена! - засмя се Озир. - Но това означава само, че се чувствате комфортно сега. С всяка изминала година се отдалечавате от това - и тялото ви започва да работи срещу вас. Всяка клетка в тялото ви бавно се унищожава и вие не можете да направите нищо по въпроса. Освен ако - каза той, посочвайки казаните, - не попречите на тялото ви да се самоунищожи - и да преобърнете процеса.
- Това ли правите тук? - попита тя. - Някакво… лекарство за безсмъртие?
Този път не успя да прикрие скептицизма в гласа си.
- И преди съм чувал този тон - отвърна Озир, но не обвинително, а примирено. - Но да, това се опитвам да направя. Обичам живота си и искам да продължа да го обичам! Започнах с обикновени неща, като диети и упражнения, след което преминах на витамини, антиоксиданти, хормони…
- Които продавате на последователите на Храма.
- Да. Всеки клон на Храма купува продукти от филиалите на ОИГ, които ги произвеждат под лиценза на компанията-майка. Но - продължи той с блеснали очи, - хитрата част е, че лицензът е по-висок от цената, на която те ги продават на храмовете. Така че технически всички филиали работят на загуба…
- … и след като работят на загуба, не плащат данъци.
- Точно така. Междувременно храмовете печелят от продажбите, но тъй като са религиозни организации, те също не плащат данъци. Естествено, всичко е далеч по-сложно - както казах, имам много добре платени счетоводители и адвокати, които ме пазят от данъчните! Но всичко е законно. Поне според буквата на закона.
- Много впечатляващо - каза Нина, опитвайки се да се сети за други думи, с които да го опише: „нечестно” беше на първо място.