- Благодаря. - Озир изглеждаше наистина поласкан. - Но накрая осъзнах, че с тези диети, упражнения, антиоксиданти и хормони не може да се стигне далеч, поради един елементарен генетичен факт. Теломерите са част от хромозомите във всяка клетка на тялото, нещо като капаче. Всеки път, когато клетката се дели, теломерите се скъсяват. Те са контролен механизъм, спират клетките да се делят неконтролируемо, като раковите, например, но са и недостатък.
Нина разбра какво има предвид.
- Ако се скъсяват при всяко делене, накрая всичките ще се изхабят.
- Точно така. И когато това се случи, клетката остарява… и умира. Процесът е постоянен. Без значение колко здравословно живее човекът, организмът му има краен срок на употреба. Но - рече той, поглеждайки към лабораторията, - има начин това да се промени.
- С помощта на мая?
- Много специален вид мая. Знаете ли, че само един процент от различните видове мая са класифицирани? Те са много прости микроорганизми, но са изключително разнообразни. Някои могат да се използват при производството на био-горива, други за неутрализирането на опасни химикали или за доставянето на точни дози от лекарства в организма, а трети, разбира се - добави той с усмивка - просто спомагат за приготвянето на хляб. И аз търся точно един такъв вид.
Нина го погледна недоверчиво.
- Искате да намерите пирамидата на Озирис… за да правите хляб?!
- Ох! Вие си мислите, че съм… как беше изразът? „Куку”, точно така! - Той отново се засмя. - Не обикновен хляб, Нина - каза той с по-сериозен, по-напрегнат тон. - Специален хляб, запазен за египетските крале… и богове. Хлябът на Озирис.
Думите му събудиха един спомен.
- Чакайте малко! - каза Нина. - Мейси спомена, че в свитъка, който сте скрили от АСН, се споменавало нещо за хляба на живота.
Той кимна.
- Същият, от който научих за пирамидата на Озирис и онова, което се намира в нея. Има и други съкровища, разбира се, там е саркофагът на самия Озирис… но най-ценното нещо в гробницата е и най-обикновеното. Хляб. Мая! Маята, която е превърнала един обикновен човек в легенда.
- Искате да кажете, че маята го е направила безсмъртен?
Озир поклати глава.
- Не по начина, по който използваме тази дума. Продължителността на живота в Египет е била колко…? Четирийсет години? Най-много четирийсет и пет. Доживелият до седемдесет се е смятал за невъзможно стар - и ако този човек е бил цар, той е бил смятан за безсмъртен!
- Приемам го - отвърна Нина с известна неохота в гласа, - но как маята му е помогнала да живее толкова дълго?
- Както вече казах, има различни видове мая. - Той посочи брадатия учен, който работеше на компютъра. - Доктор Крал и екипът му проследяват генетичния код на определени видове в търсене на идеалната последователност. Може да я открият още утре - и тогава аз ще бъда най-богатият човек на света. От друга страна, търсенето може да отнеме стотици години, а дотогава аз отдавна ще бъда мъртъв, независимо колко стриктно спазвам собствените си учения. Затова предпочитам да открия оригинала, който се намира в пирамидата на Озирис.
- Значи според вас маята, използвана за приготвянето на Озирисовия хляб-чудо, е своего рода… знам ли, удължаваща живота мутация?
- Не всяка мая е добра. Някои закваски представляват патогенни организми, чиито спори могат да заразят човешкия организъм или пък са носители на вируси. Но маята, използвана за хляба на Озирис, е различна. Тя е носител, но не на вирус. Тя носи ензим, наречен теломераза, който възстановява и попълва теломерите.
Всичко си дойде на мястото.
- Тя им пречи да се скъсяват, когато клетките се делят - каза Нина. Очите ѝ се разшириха, когато разбра какво означава това.
- Клетките могат да живеят вечно. Никога няма да умрат.
- Както и онези, които ядат от маята. - Озир се усмихна триумфиращо. - Тя осигурявала ензима, който попълвал клетките на Озирис и забавял и дори спирал стареенето му. Хората са го смятали за безсмъртен.
- А щом владетелите знаят, че яденето на хляба им помага да живеят по-дълго, естествено, че ще го запазят за себе си. - Тя се намръщи. - Но маята не се ли уврежда по време на печене?
- Двамата с брат ми поназнайваме някои неща за печенето - намеси се Шабан със саркастично пренебрежение.
- Температурата в глинените пещи, използвани в древен Египет е била непостоянна - обясни Озир. - Понякога маята оцелявала. А ако пекарите са знаели, че тя представлява ключът към дълголетието, те са правели всичко възможно да оцелее колкото се може повече от нея. - Той се усмихна криво. - Хлябът нямало да е най-вкусният, но това е малка цена за вечния живот.
- Едва ли е бил вечен - изтъкна Нина. - Пак са можели да умрат от болести или да бъдат стъпкани от камила. Древният Египет е бил опасно място.