- Как издържаш? - попита Мейси, нарушавайки тишината.
- Кое?
- Ами… чакането.
- Няма какво друго да правя, нали? Освен това ти я подкрепи в решението ѝ да отиде там. Да не би да си мислеше, че ще отиде, ще почука на вратата и ще каже „здрасти, дойдох да видя зодиака” и после ще се върне?
- Но тя стои там повече от два часа! О, Боже, ами ако ѝ се е случило нещо? Може да е…
- Не е - отвърна твърдо Еди, с надеждата, че е прав. - Добре, знаеш ли защо успявам да седя тук и да чакам? Защото съм свикнал.
- Какво искаш да кажеш?
- Войнишката служба не е само тичане и стреляне по хората. Деветдесет и девет процента от времето е адски скучна. Отиваш някъде и започваш да чакаш нещо да се случи. Понякога получаваш заповед да отидеш на друго място и пак да чакаш!
- И с какво се занимаваш през това време?
- С нищо. И знаеш ли защо? - Тя поклати глава, изпълнена с любопитство. - Защото ако направиш нещо, за да се разсееш от скуката, ти се разсейваш и от онова, което би трябвало да чакаш.
- Което е?
Той се усмихна слабо.
- Проблеми. Ако си приказваш с приятелите или слушаш айпода си, или там каквото и да е друго… точно тогава ще изскочи някой задник с калашник и ще ти пръсне главата - а ти дори няма да го усетиш, че идва.
Тя съвсем не изглеждаше щастлива от перспективата.
- О!
- Така че да, чакането в района на бойните действия, без да правиш нищо, е гадост. Но точно затова издържам, защото знам, че ако нещо се случи, аз ще бъда готов!
- Ясно. Все пак не мисля, че съм направена от войнишки материал. - Тя го погледна. - Тогава защо разговаряш с мен?
Еди се ухили.
- Защото това не е бойна зона! - Той погледна към замъка. - Все още.
Тя не знаеше как точно да реагира на думите му, но жуженето на телефона на Еди веднага отклони вниманието им от темата. Той го включи на говорител.
- Нина! Добре ли си?
Тя отговори със забързан шепот.
- Да. Мисля, че Озир ми вярва.
- Мислиш?
- Е, поне не ги накара да ме застрелят на място! Виж, не мога да говоря дълго - в тоалетната съм и ще заподозрат нещо!
- Видя ли зодиака? - попита Мейси.
- Не, не е тук.
Еди погледна слисано Мейси.
- Гръм и…
- Не започвай пак! - прекъсна го Нина. - Намира се на яхтата му в Монако. Точно там отиваме. Той има частен самолет на летището в Женева.
- Как ще те намеря, щом отиваш на тая проклета лодка?
- Не знам! Може да успея - по дяволите, трябва да тръгвам! До скоро, обичам те, чао!
- И аз те обичам - каза Еди в момента, когато тя прекъсна. Той погледна Мейси. Момичето беше притиснало ръка към устата си. - Е, това вече е страхотно.
- Нали… нали се сещаш как не искаше да я пускаш да ходи там, а аз виках: „Не, трябва да намерим пирамидата преди него!” - рече тя. - Сега си мисля, че може да не съм била права.
- Малко си закъсняла - изсумтя Еди. Той удари с юмрук по волана. - Мамка му. До Монако има повече от триста и петдесет километра. Ще ни отнеме поне пет часа да стигнем дотам през проклетите Алпи. А вероятно и повече, като се има предвид целият трафик от зрители, които отиват да гледат Формулата. - До тях достигна силно бръмчене: към долината се спускаше хеликоптер, който се отправяше към замъка. - А те ще стигнат до там за по-малко от час.
- Какво ще правим?
- Ще отидем там колкото се може по-бързо и ще чакаме да ни се обади - отвърна непоколебимо той и запали колата. - Какво друго бихме могли да направим? - Даде на заден ход и със свистене на гумите подкара колата на юг.
14.
МОНАКО
Макар и най-малкото на картата на Европа, княжество Монако е най-богатото, поне когато става въпрос за приходи на глава от населението, както и най-бляскавото. Местоположението на миниатюрната държава на Френската Ривиера близо до италианската граница ѝ осигурява топъл субтропичен климат, а кралското семейство и казината придават атмосфера на скъпа загадъчност… без да се споменава статусът ѝ на данъчен рай, който я превръща в магнит за свръхбогатите.
И все пак популярността ѝ се дължи най-вече на ежегодното автомобилно състезание, в което струващи милиони долари болиди профучават с рев по криволичещите улици на града с над триста километра в час. От предната палуба на яхтата на Озир „Слънчев барк”, която беше хвърлила котва отвъд вълнолома на Монако, Нина нямаше как да види съботните квалификации, в които се определяше редът на потегляне за неделното състезание, но чуваше рева на свръхдвигателите, който отекваше в крайбрежните сгради, когато болидите профучаваха покрай тях, преди отново да навлязат в града и да започнат стръмното изкачване към площада пред прочутото Казино.