- Добре звучи - каза тя, макар идеята да наблюдава шумни коли в продължение на два часа въобще да не я изкушаваше.
- Чудесно. А сега ще се присъедините ли към мен за чаша шампанско?
- Ами… Предпочитам да си лягам. - Усамотението щеше да ѝ даде възможност да се опита да се свърже с Еди.
- Само една чаша, моля! - настоя Озир. - Имам една бутилка „Вдовицата Клико”, жалко ще е да я изпия сам.
- Ами всичките ваши… - Тя щеше да каже „мацки”, но размисли и избра „млади приятелки”.
- Последователките ми? - Той поклати глава. - Прекрасни са, но понякога предпочитам по-интелектуална компания. Някой със собствена история. Като откриването на Атлантида. - Той отново се усмихна. - Само една чаша.
*
Три чаши по-късно Нина беше коленичила върху леглото на Озир, а роклята ѝ беше разперена около нея в копринен кръг.
- И аз се озовах на онази платформа заедно с Екскалибур, а Джак се канеше да пусне генератора, за да започне война… когато изведнъж бум! Еди взриви ръчната граната. Корабът започна да се взривява на етапи, като във филм за Джеймс Бонд. Наложи се да бягаме с нещо, което приличаше на реактивен глайдер - едва не замръзнахме до смърт, преди да се приземим на риболовния кораб. Господи, как миришеше само!
- Животът ви е много по-голямо приключение от моя - рече Озир, който се беше излегнал до нея. - И късметът определено е бил на ваша страна.
- Ако бях наистина такава късметлийка, нямаше да ме прострелят. Вижте тук. - Тя повдигна полите си и показа големия кръгъл белег от куршум върху десния си хълбок. Очите на Озир се разшириха при вида на голия ѝ крак, който се намираше точно пред лицето му. - Нито пък животът и кариерата ми щяха да бъдат съсипани.
- Вече няма защо да се тревожите за това, Нина - увери я той. - Щом намерим пирамидата на Озирис, животът ви ще стане… такъв, какъвто го поискате. Освен това ще продължи много дълго.
Тя отпи от чашата си.
- Ще получа ли доживотна доза от хляба на Халид за дълъг живот?
- Ще получите каквото пожелаете.
- Радвам се да го чуя. - Тя се намръщи леко при спомена за лабораторията в швейцарския замък. - Но дали е безопасно? Нали казахте, че е генетично модифициран?
Озир се засмя.
- Разбира се, че ще е безопасно. Нали и аз ще го ям! Не, генетичните модификации в маята ще я направят точно такава, каквато искам да бъде.
- А каква точно? Или брат ви ще ви се развика, ако ми кажете?
Той отново се изсмя подигравателно.
- Понякога изглежда така, че Шабак ръководи Храма, а не аз! Не, брат ми просто е свръхпредпазлив, както винаги. Генетичните промени се правят отчасти, за да получим международни права и патенти върху новия организъм - все пак маята се култивира много лесно. Не искам всички да могат сами да си пекат хляба на Озирис - те трябва да идват в Храма на Озирис, за да го получат. Освен това - той я погледна заговорнически, красивите му черти изведнъж придобиха вълчи вид - не искам да се престаравам в регенерацията на телесните клетки. Не е достатъчно хората да си го купуват веднъж в годината. Трябва да си го купуват веднъж в месеца или още по-добре, веднъж седмично.
- Сякаш се опитвате да ги пристрастите към него.
Той сви рамене.
- Какво е една скромна сума пари всяка седмица в замяна на безсмъртие? По-добре да отиват в Храма на Озирис, отколкото да ги пръскатт за алкохол или наркотици. Все пак даряваме щедри суми за благотворителност.
Несъмнено в държави, където Храмът търси политическа изгода, помисли си Нина.
- Значи това искате: да избирате кой да бъде безсмъртен?
- Кой е по-подходящ, не мислите ли? - отвърна Озир. - Озирис е решавал кой да получи вечен живот. Аз вървя по стъпките му. Но смятам, че светът ще се прекланя пред човека, който му е донесъл безсмъртието. - Той пресуши чашата си. - Още шампанско?
Нина погледна празната си чаша.
- О… Бързо свърши. Не мисля, че трябва…
- Ще отворя още една бутилка. - Той взе чашата ѝ и слезе от леглото.
Тя легна и затвори очи.
- Благодаря ви, Халид.
- За мен е удоволствие - отвърна той с усмивка, която предполагаше, че очаква и други удоволствия. Извади нова бутилка от хладилника, който се намираше под мраморния бар, след което се запъти към банята. - Извинете ме за момент.
Той затвори вратата и се загледа с обожание в отражението си в огледалото, преди да се съблече и да остане само по копринени боксерки. Надяна един халат, също копринен, сложи си одеколон и се върна обратно в стаята.
За негово удоволствие светлината беше приглушена и под скъпите чаршафи го чакаше подканяща фигура. Той се качи върху единия край на леглото и бавно пропълзя към нея.