Тя премести тежестта на тялото си върху едното коляно и много бавно изпъна крак. Мускулите ѝ се разтегнаха болезнено. Пазачът я погледна; тя замръзна, уплашена, че е видял какво прави, след което подчертано бавно разкърши врат, все едно се е схванала. Той се намръщи и отново се обърна към телевизора.
Гласът на коментатора стана по-напрегнат, когато колите се наредиха на старта. Нина протегна крак колкото се може повече.
- Готов ли си? - прошепна тя. Еди леко се повдигна на пръсти.
Състезателите заеха местата си в стартовата решетка. Пазачът се наведе напред, вперил напрегнат поглед в екрана. Двигателите зареваха при появата на червените светофари.
- Un, deux, trois, quatre, cinq… -Коментаторът замлъкна в очакване.-Allezl121
Ревът на двигателите премина в многотонален писък и колите се отлепиха от местата си.
- С‘est Virtanen, Virtanen!- извика коментаторът. Пазачът една не падна от стола от въодушевление, когато пилотът на тим “Озирис” поведе колоната. -Oh! Oh. Mollard c’est ecrase!132
Някой се беше разбил на първия завой. Пазачът подскочи и в този миг Нина протегна крак и ритна малката ножичка.
Въпреки екшъна на големия телевизор, пазачът улови рязкото движение с крайчеца на окото си. Той се извърна с вдигнат пистолет в мига, в който Еди покри ножичката с крак и с насочен към Нина пистолет влетя в банята.
- Казах ти да не мърдаш!
- Схванах се! - изпъшка Нина, размърдвайки се. - Кракът ми се схвана, боли! Не стреляй, не стреляй!
- Връщай се на мястото си! - Тя се подчини. Притиснал пистолет към тялото ѝ, той се наведе да провери дали все още е завързана, след което се обърна да огледа възлите на Еди. Всичко беше наред. - Не мърдайте - заповяда им той се върна в каютата. След няколко подозрителни погледа към банята той се обърна към телевизора.
- Хвана ли я? - прошепна Нина.
Еди повдигна единия си крак, разкривайки ножичката. След това бавно и внимателно го свали, за да избута ножичката напред. Върна го в първоначалното му положение, за да повтори упражнението. След една минута ножичката се озова точно пред коляното му.
- Сега идва трудната част - промърмори той. Изкриви се леко на една страна. - Така, да видим…
Вдигна рязко коляното си нагоре.
Ножичката се плъзна по полирания под и се блъсна в задната стена. Еди примижа, но звукът от телевизора беше заглушил издрънчаването. Той протегна пръсти към нея.
Не му достигнаха няколко милиметра.
- Мамка му! - изръмжа той. Въжето, с което бяха вързани ръцете му, беше опънато до крайност; повече не можеше да се приближи. А ако се размърдаше в опит да пъхне ръце през примките, пазачът щеше да забележи.
Трябваше да рискува. Той леко се наведе напред, вдигайки задника си във въздуха.
Изглеждаше доста непристойно, но свърши работа. Допълнителната тежест помогна за промушването на китките му през примката на въжето. Косъмчетата се накъсаха и въжето протри кожата му, но пръстите му се намираха само на няколко милиметра от…
- Хей! - Пазачът изтича към банята точно когато Еди достигна ножичката и я стисна в юмрука си. - Лягай долу!
- О, по дяволите! - изпъшка Еди, когато онзи го ритна. - Цял ден стоя така, направо ще се пръсна! Пикае ми се!
Пазачът се засмя.
- Намираш се на точното място! - Без да спира да се смее, той провери въжетата. Удовлетворен от състоянието им, накрая се върна на стола си.
- Добре ли си? - попита тихо Нина.
- Не ми облекчи болката в гърба, но пък взех ножицата. - Той я завъртя в ръката си, отвори я колкото се може по-широко и притисна острието до въжето. - Ще отнеме обаче доста време.
Започна да реже. Малкото острие и схванатата му ръка затрудняваха работата, но нишките на въжето постепенно започнаха да се късат. Минаха десет минути; двайсет. Пазачът оставаше погълнат от състезанието, Виртанен се бореше да запази първото си място. Изтече половин час. Състезанието напредваше, часът на завръщането на Озир и Шабан наближаваше…
Еди леко изпъшка.
- Еди? - прошепна Нина. - Готов ли си?
- Да - отвърна той, подпъхвайки палец под въжето. Нишките се разкъсаха и то се отпусна. Еди освободи китката си и бързо развърза другата си ръка. - Проблемът е, че все още сме затворени в тоалетната и ни охранява мъж с пистолет. Можеш ли да го накараш да дойде тук?
- Ще се опитам.
Нина отново повдигна крак и изстена приглушено. Пазачът се изправи, раздразнен от прекъсването.
- Казах ти да не мърдаш! - озъби се той, влизайки в банята.
- Моля те - каза тя с изкривено от болка лице, - кракът ужасно ме боли, вече не мога да издържам!