Еди хукна след Нина. Щом стигна до стълбите към дока, отново насочи пистолета си към яхтата. Появи се друг мъж със зелено сако, който зареждаше автоматичния си пистолет. Еди го простреля и той падна. В пистолета му оставаха само пет патрона. Еди го хвърли и грабна друг от ръцете на най-близкия мъртвец.
Нина огледа лодките и видяното не ѝ хареса. И двата скутера бяха извадени от водата, единствената възможност за бягство бяха джетовете.
- Еди, надявам се, че можеш да управляваш тези неща, защото аз нямам никаква представа!
- Просто запали един! - Той стреля няколко пъти, за да принуди екипажа да се прибере в яхтата, след което скочи при Нина. - Аз ще карам!
Тя запали двигателя и погледна загрижено към един ярък стикер, който предупреждаваше за силната подводна струя.
- Тук пише, че трябва да носим неопренови костюми!
- Да, трябва да облечем и спасителни жилетки, но ще се разминем и с тях! - Той се метна на седалката пред нея. - Дръж пистолета и не падай!
Тя стисна оръжието и здраво го хвана през кръста. Той завъртя дросела и джетът се стрелна по водата, вдигайки цяла стена от пръски.
20.
Озир стоеше до прозореца на ВИП залата, почти залепил лице в стъклото, докато отдолу профучаваха водачите в надпреварата - начело с Мика Виртанен.
- Да! - изкрещя той и размаха триумфиращо юмрук. ОИГ едва от две години бяха основни спонсори на някогашния второкласен тим “Монарх”, но резултатите вече говореха сами за себе си - а победата в Монако, най-престижното от всички състезания, щеше да постави Храма на Озирис в центъра на общественото внимание.
Шабан седеше зад него, като едва обръщаше внимание на ставащото. Телефонът му иззвъня и той се заслуша в обезумелия глас от другия край на линията. След няколко секунди скочи на крака.
- Халид!
- Не сега. - Озир махна презрително с ръка.
- Халид - повтори Шабан; гневът в гласа му привлече вниманието на брат му. - Яхтата.
- Какво има?
Шабан го дръпна по-далеч от останалите гости в залата.
- Уайлд и Чейс са избягали.
Озир го погледна смаян.
- Какво?
- Убили са няколко от хората ни и са откраднали един джет.
- Кога… Кога се е случило това?
- Преди секунди - току-що са се измъкнали.
Озир се опита да реши какво да прави по нататък, но единственото, което успя да каже, беше:
- Трябва да ги спрем.
- Аз ще се погрижа за това. - Шабан се обърна и вдигна телефона си.
Озир го докосна по рамото.
- Дискретно. Без проблеми. Не тук - каза той умолително.
- Това зависи от тях. - Шабан се свърза с капитана на „Слънчев барк”. - Изпратете всичките си хора след тях. Вземете тендера и ги пресрещнете в пристанището. Ако се наложи, ги подгонете с яхтата - трябва да бъдат спрени. На всяка цена! - Той прекъсна линията и изгледа неодобрително Озир, преди да излезе от стаята.
*
Откритото море беше достатъчно бурно, за да създаде проблеми за всеки съд, който не бе достатъчно голям - а за хората, намиращи се в нещо толкова малко като джет, преживяването напомняше возене в ролеркостър.
- Господи! - извика Нина, когато тяхното кавазаки превали една вълна и се озова за миг във въздуха, преди да се стовари тежко в браздата между следващите две. - Не можеш ли да го държиш само върху водата?
- Само ако държиш да ни хванат - отвърна Еди. Той погледна назад. Един джет вече ги беше подгонил, в момента пускаха единия скутер във водата, а и самата яхта набираше скорост и водата под носа ѝ се пенеше. - О, страхотно! Този тип си има собствена частна флотилия!
Нова вълна ги подхвърли към небето; Еди се бореше да попречи на скутера да се преобърне при падането. Пред тях изникна друга голяма яхта; той рязко зави към кърмата ѝ, насочвайки се към входа на пристанището, който се намираше зад флотилията скъпи плавателни съдове.
Нина се огледа. Преследващият ги джет бързо напредваше, а и скутерът скъсяваше разстоянието помежду им.
- Мисля, че онзи е по-добър шофьор от теб - каза тя, когато преследващият ги скутер се вряза чисто в една прииждаща вълна, без да губи скорост.
- Адски мразя фукльовци - изръмжа Еди, забелязвайки, че другият джет ги настига бързо, както и че водачът му е въоръжен.
Зад редицата закотвени яхти се мерна нещо цветно. Еди веднага се досети какво е и се насочи към него.
- Какво правиш? - попита нервно Нина, когато профучаха покрай входа на пристанището. Преследвачите им смениха курса, за да ги пресрещнат и скъсиха разстоянието още повече.
- Когато ти кажа, искам да се наведеш. Ама много, много ниско!
Бяха се устремили директно към носа на първата яхта.
- Да не се каниш да го блъснеш!