- Спри, спри! - извика Еди. - Не ги изстрелвай всичките! - Приближаваха края на вълнолома. Той направи остър завой наляво, разминавайки се на косъм с бетона.
Пред тях се разкри пристанището и блесналото под слънцето Монако. Еди се насочи към вътрешното пристанище; тукашните високи кейове бяха предназначени за търговски кораби и лайнери, а не за малки джетове. Трябваше им по-нисък док, за да могат да слязат на брега.
Нина погледна назад.
- О, по дяволите! - „Слънчев барк” се намираше точно зад тях, носът му пореше водата като лъскаво острие и бързо скъсяваше дистанцията. - По-бързо! Сериозно ти говоря, ускори!
- Това е реактивен скутер, не реактивен самолет! - оплака се Еди. - Ако някой си подаде главата над парапета, пръсни я!
Нина се изви неудобно на седалката и насочи пистолета към приближаващия се нос. Видя как някакъв мъж се подаде над страничния парапет и забеляза джета. Тя стреля два пъти и той побърза да се скрие.
Влязоха във вътрешното пристанище. Еди зави към северозападния му край - и установи, че към тях да се приближава нова заплаха. Този път не бяха хората на Озир; една полицейска лодка с пуснати сирени пореше водата. Хаосът извън пристанището неизбежно беше привлякъл вниманието им.
- Гръм и мълнии!
- Имаш ли приятели в полицейското управление на Монако? - попита с надежда Нина. Липсата на отговор ѝ беше достатъчна. - Явно не!
На носа се появиха още фигури, насочили пистолетите си към тях…
Нина стреля първа. Един от мъжете отскочи рязко; другият беше улучен в рамото. Той се завъртя назад, пръстът му конвулсивно натисна спусъка…
И изпрати серия бронебойни куршуми към яхтата.
Прозорецът на мостика се пръсна на парчета, а капитанът, който стоеше зад шурвала, беше улучен право в челото. Той се стовари върху таблото, мъртъв, натискайки дросела до край. И понеже всички останали членове на екипажа се намираха на палубата, опитвайки се да застрелят Нина и Еди, до него нямаше никой, който да поеме управлението…
Полицейската лодка промени курса си, за да сложи край на преследването. Еди се стрелна зад нея. Той забеляза някакъв полицай, който стоеше на кърмата и вдигаше пушката си.
- Наведи се! - предупреди той Нина и се обърна назад, за да види кога ще стреля мъжът.
Не последваха изстрели. Вместо това полицаят се наведе отчаяно през парапета, а колегата му скочи от носа на катера.
Миг по-късно „Слънчев барк” връхлетя върху по-малкия съд и го разсече на две. Резервоарът на разбитата лодка се взриви, а яхтата профуча през огнената топка, продължавайки сляпо да следва джета. Един от хората на Озир се хвърли в морето от предната палуба миг преди пламъците да я обхванат.
- Господи! - проплака Нина. - Да не са полудели?
Еди отново направи завой и се отправи към малкия проход между два претъпкани кея. Яхтата не го последва.
- Мисля, че никой не я управлява.
- Какво? Но аз само раних онзи мъж!
- Не се оплаквам!
„Слънчев барк” премина покрай тях; всички намерения на екипажа да застреля бегълците бяха заменени от инстинкт за оцеляване и те наскачаха в морето. Яхтата се отправи директно към група малки, но скъпи морски съдове в ъгъла на пристанището, и вниманието на хората в тях рязко се отклони от състезанието към бързо приближаващото се към тях чудовище. Те се разбягаха с крясъци по подвижните мостове.
- Приготви се да тичаш - каза Еди на Нина. - Щом стигнем до сушата, хукваме и няма да спираме, докато не се отдалечим поне на осемстотин метра!
Джетът се изстреля нагоре по хелинга и продължи да се движи, стържейки по бетона. Пред тях изникнаха предпазните бариери: пистата минаваше точно покрай пристанището. Еди дръпна силно ръчката за управление, но извън водата кавазакито беше неуправляемо. То се блъсна в гофрирания метал и двамата му пасажери бяха притиснати болезнено към таблото.
Един от охраната на състезанието забеляза неочаквания сблъсък и се затича към тях - но след миг замръзна на място, забелязвайки пушещия „Слънчев барк”, който се блъсна в пристанището с трийсет мили в час.
Малките яхти се разпаднаха в огнени облаци от отломки, доскоро струващи милиони долари. Една по-голяма лодка се преобърна настрани - а мегаяхтата премина по нея и се стовари върху кея, разкъсвайки предпазните бариери. „Слънчев барк” се плъзна напряко по пистата като стоманена стена и със скърцане спря точно пред трибуната със зрителите.
Мика Виртанен продължаваше да води колоната. Той ускори след шикана, който се намираше в северната част на пристанището - само за да открие висока бяла бариера там, където очакваше да види завой. Съдиите се окопитиха и трескаво започнаха да размахват предупредителни флагове, но за финландеца вече беше твърде късно.