Особеностите на еврейския народ, най-вече религиозните, до голяма степен предопределиха и начина, по който проведохме операция „Риба“ — операцията, с която се опитахме да разрешим проблемите си на Изток. Целта ни беше не само да елиминираме заплахата от евреите, но и да ги отървем от религиозния тормоз от страна на техните жреци. За да направим това трябваше да променим самата религия на евреите.
Преди да разкажа за Йешуа и за нашата операция, в която той беше главният изпълнител, трябва да изясня въпроса с Машиях, който е основен в еврейската религия и който стана основен и в нашата операция. Иначе не може да се разбере защо действахме по този начин и защо тази операция беше толкова важна.
През последните 100 години не само в Юдея, но и в целия Изток хората очакват някакъв Спасител, който трябва да ги избави от всички земни неприятности — включително и от нас, лошите римляни, дето сме ги поробили и им смучем кръвта. Не се смей, читателю. Над три четвърти от хората на Изток гледат на нас по този начин. Това е една неприятна истина, с която трябва да се съобразяваме. Че тя няма нищо общо с действителността няма никакво значение. Човешката глупост е опасна. Най-вече защото е непредвидима. Вече споменах за глупостта на Флор и как тя стана повод за войната в Юдея. Така че никакви предразсъдъци и суеверия не бива да се пренебрегват. И ние в тайната канцелария щяхме да сме пълни идиоти, ако не отчитаме тези настроения и не се опитваме да променим отношението на обикновените хора към нас. Затова още щом се запознах с еврейския проблем докато бях началник на отделението в Антиохия, започнах подготовка за тази операция. Преди да продължа ще напомня, че всяка операция започва със събиране на факти, след което следва планиране, и чак след това идват подготовката и самата операция. Затова не ми се сърди, че толкова често се отклонявам и разказвам „странични“ неща. Просто се опитвам да покажа фактите. От яйцето до ябълката. Та да си продължа с фактите.
Първо изяснихме защо хората очакват точно сега да дойде техният Машиях. Това ни позволи не само добре да планираме операцията си, но и да предвидим някои нежелани за нас събития и да ги предотвратим. Едно такова събитие беше случаят с Ирод Агрипа, който също претендираше да е Машиях и за който вече разказах. А защо сега трябва да дойде Машиях? Евреите си го чакат от векове, но именно в последните стотина години очакването е много силно. Причината хората да очакват Машиях с такова нетърпение сега, се оказа… на небето. Не се шегувам. Споменах за слабостта ни към астрологията, но нашето — на римляните — отношение към тая глупост е нищо в сравнение с фатализма и предразсъдъците, които се ширят на Изток. И тъй като стане ли въпрос за човешки предразсъдъци и простотия случайни работи няма, поровихме се из старите документи и успяхме да си изясним някои неща. С риск да стана досаден ще опиша как стоят нещата от гледна точка на хората от Изтока.
Увод в астрологията
Та представи си, читателю, че живееш преди четири хиляди и петстотин години например в Египет. Само преди няколко поколения прадедите ти са дошли край Нил (или Тигър, или Инд — ситуацията е подобна) и са започнали да сеят ечемик или просо, защото близките гори и пасища са започнали да изсъхват, а животните са намалели толкова, че по никакъв начин хората не могат да се изхранят с тях. Не знам какво е предизвикало тези промени, но те са настъпили, при това горе долу по това време почти по целия свят. По онова време пустинята на запад от Нил не е била никаква пустиня, а огромна поляна, по която са пасели големи стада животни. А хората са се изхранвали с тях и не им се е налагало да сеят и жънат. Така е било допреди 4–5 хиляди години, когато тези места започнали да съхнат и животните да изчезват. А хората, за да оцелеят, започнали да сеят и жънат. Е, представи си, че си един от тези ловци, които няма какво да ловуват и щешш не щеш си отишъл край реката, защото само край нея има живот. И понеже животните вече ги няма, ще се храниш с растенията, които растат край реката. Само че и те не стигат, пък и не всички стават за ядене и ти се налага сам да си посееш това което искаш да ядеш. Така че или ще ръчкате — ти и хората около теб — земята с пръчки и ще пъхате в дупките зърна с надежда да поникнат повече отколкото сте напъхали там, или ще мрете от глад. Само че само ръчкане и зариване не стигат. Зърното трябва и да се полива. Това го прави реката — в случая Нил. Само че тая пуста река е толкова капризна, че си се разлива когато й скимне. Някой път ще се разлее точно когато трябва, друг път ще закъснее, трети път ще избърза и от това дето си го заврял в земята нищо не излиза. Съвсем като малко капризно дете. Само че детето можеш да го напляскаш и това обикновено решава въпроса с капризите и лудориите. Нил обаче не можеш да го напляскаш. Можеш само да му се помолиш. И за да си сигурен, че ще ти чуе молбата, ще я подкрепиш с някакъв подарък. Така започваш да си създаваш богове на нещата, които са около теб, и от които ти зависи животът — на реката, на слънцето, на вятъра, на крокодила — да не те изяде като влезеш във водата… А за да се тури някакъв ред в цялата тая каша дето заточва да ти се забърква в нещастната глава трябват хора, които да се грижат молбите ти да бъдат чути, защото ти не си сигурен, че като се молиш на Нил той въобще те чува, а ако те чува дали те разбира — знае ли човек на какъв език и с какви думи трябва да му говори. Разбира се, и преди това ловците са се молели на духовете да им осигурят успешен лов и с това са се занимавали гадателите на племето, но старите духове са били просто обожествените животни — хората трябвало да им се извинят че убиват животното за да се нахранят и толкова. При това често го правели чак след като убиели животните. И сега на север живеят примитивни варвари които си осигуряват прехраната с лов и точно от техните обичаи разбрахме какво е било отношението между хората и духовете тогава. Земеделската работа обаче изисква съвсем различно отношение и разбира се различни богове и обичаи. И съответно хора, които да се разбират с новите богове.