По-късно пуснахме купища слухове за „божествения“ прозход на Йешуа, „непорочното зачатие“ на Мариам и „небесните ангели“, дето се явявали на нея и на Йосиф, за да им разкрият какъв велик син расте в дома им. Дрън-дрън. Тези измишльотини бяха част от легендата за Машиях, при това доста важна. Нищо такова не е имало разбира се. Истината е далеч по-проста. Ето я.
Когато наближило време Мариам да роди, Йосиф я отвел във Витлеем, откъдето бил родом, за да не дава повод за приказки. Назарет е малко градче и всички се познават, хората добре знаели кога Йосиф си е довел младата невеста и истината, че не той е баща на детето, щяла да стане ясна за всеки. Единственият изход бил семейството да напусне Назарет преди раждането на детето. Във Витлеем обаче роднините на Йосиф също не желаели да приемат младата му съпруга и накрая се наложило Мариам да роди в плевнята на една крайпътна кръчма. След четиридесет дни Йосиф закарва детето в храма в Йерусалим за да го посвети на техния бог Йехова, както е обичаят при евреите, след което семейството напуска Юдея и отива в Александрия в Египет, където има голяма еврейска колония и Йосиф можел спокойно да работи като дърводелец, без да се притеснява от приказки. Ние пуснахме много слухове, че семейството е бягало заради преследването на Ирод. Това разбира се са пълни глупости, защото Ирод е умрял 2 години преди да се роди Йешуа. Това обаче ни устройваше по няколко причини — от една страна трябваше да се обясни защо Йосиф бяга в Египет, от друга трябваше да се потвърдят пророчествата за Машиях, а някои от тях бяха свързани с избиването на бебета, каквото Ирод наистина е направил преди да умре. Поводът били небесните явления по онова време за които вече казах и слуховете между простите хора в царството на Ирод, за това че Машиях идва и ще се роди във Витлеем и че една ярка звезда над селото била небесният знак за това. Вече писах за небесните явления по онова време. Колкото до цар Ирод, той бил с такъв отвратителен нрав и извършил толкова престъпления и мерзости, че дори Август веднъж не се сдържал и коментирал поредната гадост на Ирод — убийството на един от синовете му, бащата на Ирод Агрипа, за когото вече имах случай да спомена — с думите: по-добре да съм Иродова свиня, отколкото Иродов син. Август намеквал, че евреите не ядат свинско и затова свинете не ги заплашва опасност да бъдат заклани. За разлика от синовете, които могат да оспорят бащиния трон… На всичкото отгоре около година преди да умре, от Месопотамия при Ирод пристигнали трима жреци, които му напълнили главата с щуротии за небесните знаци и за това че бъдещият цар и Машиях вече е роден. Ирод им повярвал и… наредил да изколят всички бебета и деца до 2 години във Витлеем и околностите му. Ще напомня, че и самият Ирод Агрипа също имаше претенции да е Машиях и също разпространяваше подобни измислици за раждането си, включително и че майка му го родила във Витлеем.
Тук ще призная нещо. Не можахме да открием къде точно Мариам е родила Йешуа. Може да е било във Витлеем. А може и да не е било. Всяка крайпътна кръчма в Палестина е можела да бъде родно място на нашия Машиях. Е, в интерес на легендата това трябваше да е Витлеем. Така си и остана.
След 6 години цялата история около Мариям и бременността й била вече забравена и Йосиф се върнал в Назарет, където семейството живееше до момента, в който Йешуа бе поет от нас. Към момента, в който го набелязахме за евентуален кандидат, Йешуа беше навършил 25 години и работеше в работилницата на баща си Йосиф. Йосиф беше от знатен произход — падаше се потомък на цар Давид и това беше още една причина да изберем Йешуа, тъй като в много от пророчествата се казваше, че Машиях ще бъде от дома на Давид. Но понеже произходът не може да те нахрани, ако не е подплатен добре с пари, а такива Йосиф нямал, трябвало да се захване с някакъв занаят, за да се препитава. Йосиф беше изучил дърводелския занаят и се справяше добре с работата си. Семейстовто живееше добре и макар че не беше богато, не живееше и в мизерия.