Йешуа постави двете кошници на един голям камък, затвори ги, благослови ги пред всички, след това отвори капаците на кошниците и започна да вади отвътре храната. Отваря лявата и вади няколко къса хляб, подава го на най-близкия ученик да го раздаде, затваря я, отваря дясната, вади няколко парчета риба, подава ги на следващия за раздаване, затваря и нея, след което отново отваря лявата, вади от нея хляб, подава го, затваря я, отваря дясната… И така, докато всички получиха хляб и риба, за да се нахранят, и дори остана…
Тълпата стоеше като омагьосана. Всъщност номерът беше съвсем прост. Кошниците бяха с подвижни дъна, специално приготвени в нашата работилница в Антиохия. Под камъка пък имаше малка пещера — камъкът беше специално поставен върху нея, а върху него имаше две леки вдлъбнатини, в които трябваше да се поставят кошниците. В момента, в който те се поставиха, каменните капаци под тях паднаха и четирима наши агенти отвориха дъната и започнаха да пълнят отдолу кошниците с начупен хляб и парчета риба. Докато Йешуа раздаваше хляба и рибата от едната кошница, другата се пълнеше. Това беше цялото чудо. Просто, но ефектно. Като номера с яйцето. След два месеца повторихме чудото, този път със седем хляба — хем малко по-различно, хем тълпата да запомни по-добре чудото. За по-дребните номера, които Йешуа правеше само пред учениците си, не си струва да се разказва. Целта им беше да убеждава тези прости хорица, че той наистина е Машиях и че те са избраните от него. Ще спомена само един по-сериозен трик, защото с него окончателно убедихме учениците, че Йешуа е Машиях.
Шест дни след второто „чудо“ със седемте хляба Йешуа подбра Петър, Яков и Йоан — най-тъпите и най-усърдните от учениците си, и ги закара в планината над Хоразин, където останаха другите ученици. На самия връх, който е доста висок, организирахме представление, подобно на явяването на Бога пред Мойсей в Синай. Появиха се Мойсей и Илия, най-уважаваните пророци на евреите, за да разговарят с Йешуа. По този начин учениците трябваше да се убедят с очите си, че Йешуа наистина е Машиях. Тия нещастници така се стреснаха, че стояха като статуи. По едно време Петър се размърда и предложи на Йешуа да скове набързо три стола със сенници за него и за пророците, за да не стоят прави и да не ги пече слънцето. Едва се сдържахме да не се разсмеем и да развалим всичко! В такива случаи се прехапва силно едната буза отвътре, за да се подтисне смеха, докато пристъпът премине. Това е един от триковете за самоконтрол, които се учеха в хода на подготовката и често се налага да бъде използуван. Накрая гъста мъгла закри целия връх и от нея се разнесе глас: Това е моят възлюбен син! Него слушайте! След това мъглата се разнесе и останаха само Йешуа и тримата глупаци за свидетели. Трябва да си призная, че не устоях на изкушението и излязох и аз на сцената — изиграх ролята на Мойсей. Честно казано, страшно се забавлявах. Понякога и в най-сериозните операции като тази има доста комични моменти. А и в критичните моменти малко хумор може да помогне повече и от най-пламенните увещания и най-силните заплахи. Цезар прекрасно е знаел това и никога не е пропускал случай да се помайтапи с войниците си, без да се притеснява за авторитета си.
Операция „Риба“. Разпъване и възкръсване
По-нататък операцията се разви изцяло така, както я бяхме планирали. Рутинно и без сериозни проблеми. След като омайва тълпите година и пет месеца, Йешуа потегли за Йерусалим, за да завърши явния етап от операцията и да изпълни предсказанията, свързани с Машиях. А те бяха наистина доста странни. Имаше над 20 различни легенди за това какво ще направи Машиях, и всичките бяха страшно объркани. От тях подбрахме тези моменти, които най-добре отговаряха на целите ни и на подготовката ни. Накратко — Машиях трябваше да бъде обвинен в ерес и убит от самите евреи, насъскани от свещениците, след което да възкръсне, като по този начин им покаже, че вярата им е изкривена от свещениците и следователно вече не е вярна. И че той е дошъл да им покаже истинската вяра и да им изкупи греховете. След това трябваше да се възнесе на небето и да остави след себе си учениците си, които да реформират вярата и постепенно да лишат от влияние свещениците и да превърнат евреите в народ като останалите в империята.