Съжалявам, че трябваше да избързам малко, но се надявам че изясних защо беше толкова важно всичко да се движи по нашия график. Лунното затъмнение може да се предскаже, но не може да се предизвика, нито да се премести във времето! Сега надявам се стана ясно защо толкова се занимавахме с астрономия, а също и защо така стриктно следяхме графика на Йешуа! И след като изясних проблема с избора на момента на разпъването на Йешуа, ще продължа разказа си какво всъщност се случи.
След като Юда се разбра с жреците къде и как ще им предаде Йешуа, самият Йешуа извърши ритуална вечеря с учениците си, като им разигра една театрална сценка как щял да бъде предаден от един от тях същата нощ, но независимо че знаел кой е предателят и какво точно ще се случи, той бил готов да приеме съдбата си. Учениците му съвсем се объркаха. И понеже си бяха глупави, не знаеха какво да правят и вървяха след него и правеха каквото им каже. Той ги замъкна посред нощ в една маслинена горичка край Ерусалим, уж да се помоли на Бога, а всъщност да даде възможност на Юда да доведе хората на Синедриона, за да могат те да го хванат. Заедно с тях отидоха и едно отделение римски войници. Причината беше съвсем проста — те трябваше да присъстват на залавянето на Йешуа като свидетели, защото иначе онези юнаци щяха да го заколят като жертвено агне. Вече споменах, че Синедрионът не се церемонеше много с разните пророци, които непрекъснато изскачаха от нищото и ги пращаше пак там, откъдето се бяха пръкнали. Е, ясно е, че не можех да оставя нашето момче да бъде заклано в блъсканицата и пратих едно отделение войници да помага на еврейските пазачи, а всъщност да им пречи да си свършат работата. Така че Йешуа не беше убит, а само арестуван и заведен пред Синедриона. И понеже еврейските свещеници не очакваха да го видят жив, съвсем се объркаха от това. А и самият Йешуа продължаваше да ги провокира и вбесява с приказките си. Накрая свещениците се видяха в чудо и, след като не можеха сами да се оправят с него, защото войниците ни бяха там и пазеха, заведоха Йешуа при Пилат, прокуратора на Юдея. Пилат го разпита, след което каза на свещениците, че този човек не е нарушил нито един от законите, по които се управлява Юдея, и следователно е невинен, а ако е нарушил някои религиозни правила или закони, това не е негова работа. И… изпрати Йешуа при Ирод, тетрарха на Галилея, понеже Йешуа се водеше жител на Назарет, а Назарет е в Галилея.
Само че и Ирод не щеше да се занимава с Йешуа, защото наближаваше Пасха и не искаше да си разваля настроението преди празника. И се започна едно размотаване… Ирод върна Йешуа на Пилат. Пилат пак му го прати. Заедно със свещениците от Синедриона. И така цяла нощ. Накрая на свещениците им писна, защото празникът вече наближаваше и трябваше да се заемат с подготовката му, а така си губеха времето с официалните власти. Посъветваха се как да свършат с тази бъркотия по-бързо и поискаха от Пилат да накаже Йешуа като престъпник с най-тежкото наказание — разпъванена кръст. Пилат ги сряза, че няма никакво основание да разпъва невинен човек, но ония така се бяха вбесили, че въобще не го слушаха и си повтаряха своето — да се разпъне, та да се разпъне. Накрая Пилат се съгласи, като ги предупреди, че те поемат цялата отговорност. Разбира се, че ще се съгласи. Целият фарс си беше предварително нагласен, а онези глупаци скочиха в капана без да се замислят. Така Йешуа беше осъден да бъде разпънат на кръст точно на Пасха. Хем когат искахме, хем трябваше ние да свършим работата. И я свършихме.
Пилат на няколко пъти се обръща към свещениците и към простия народ, за да защити Йешуа, но свички вече искаха смъртта му. Йешуа доста помогна в тази работа, като демонстрира завиден инат при разпитите. Нашите агенти също си свършиха работата като подвикваха нужните приказки сред тълпата, която се беше събрала. Накрая войниците изпълниха присъдата и разпънаха Йешуа между двама разбойника точно както бяхме предвидили. Войниците бяха от охраната на претория и всички бяха под наш контрол, така че цялото представление мина без никакви неприятности. Единственият опасен момент беше, когато Йешуа припадна на кръста и го обявиха за умрял. Всеки който познава това наказание знае, че осъденият виси на кръста жив поне 5 дни. Това е и част от наказанието — да се мъчи по-дълго. А Йешуа взе, че „умря“ малко след като слънцето залезе. Това, което спаси положението, беше затъмнението. Хората се стреснаха толкова силно, че приеха приказките, че Бог прибира Йешуа при себе си в този момент и затъмнението е знак точно за това. Така че без много шум Йешуа беше свален от кръста и тялото му бе взето от един наш агент евреин, който уж щеше да го погребе. Това също беше обасен момент. Мормално тялото се взема от близките и се погребва веднага в земята. Само че така Йешуа щеше да се задуши. Затова Йосиф — нашият агент — пристъпи напред, представи се за верен ученик на Йешуа и предложи на майка му и братята му той да го погребе в гробницата си. Роднините на Йешуа бяха толкова стреснати от това, което ставаше около тях, че въобще не го чуха. Така че Йосиф без много шум прибра тялото и го замъкна в гробницата си. Чак на другия ден двете Марии, майката на Йешуа и проститутката, с която той живееше, се сетиха да потърсят тялото. Йосиф им каза къде е гробницата, но ги посъветва да отидат на другия ден сутринта, понеже вече беше късно и слънцето беше залязло. На другата сутрин жените отидоха до гробницата, но я завариха отворена и празна.