След това Йешуа на няколко пъти се появяваше пред учениците си, за да им остави последни напътствия и да ги накара да повярват в „чудото“, че е възкръснал. На 40-тия ден организирахме едно прощално представление: Йешуа събра всичките си ученици на един висок връх, дръпна им една дълга и объркана реч, след което обяви, че си отива при Бога, понеже там му е мястото като негов син. Докато онемялата тълпа се съвземе от това богохулство, Йешуа беше обвит в гъст бял дим. След малко димът се разсея, а от Йешуа нямаше и следа.
Номерът беше съвсем прост — имаше скрита врата в скалата, през която Йешуа влезе в малката пещера, която бяхме подготвили. А белият дим излизаше от скритите процепи около нея и служеше да скрие измамата.
Операция „Риба“. Павел и учениците
Така много хора запомниха разпъването и „смъртта“ на Йешуа и след това много от тях лесно възприеха идеята, че Бог е предупредил хората за смъртта на Машиях в този момент.
Дори собствените му ученици се объркаха от поведението на Йешуа, та се наложи на няколко пъти да ги стреснем с подходящи „чудеса“ за да не се разбягат като овце.
След „смъртта“, „възкресението“ и „възнесението на небето“ на Йешуа започна следващият етап от операцията — развитието на религията и изграждането на организация, която постепенно да измести старата религия и нейните жреци от живота на евреите и да ги направи част от населението на Империята. Този етап продължи до смъртта на Клавдий и дори след това, независимо че самите ние бяхме принудени да се крием. Отначало не можехме да диктуваме директно развитието на организацията — Йешуа беше изтеглен окончателно малко след „възнесението“ си и се появяваше само в крайни случаи, а учениците му си бяха обикновени хора. Внедряването на наш агент между тях от самото начало щеше да е прекалено опасно, тъй като се познаваха добре помежду си, затова поехме управлението им скрито, чрез „чудеса“ и явявания на „ангели“ когато и където беше необходимо. По-късно, вече след „възкресението“ на Йешуа, когато последователите му бяха готови да се разбягат и да забравят всичко, което той им беше набивал в главите, поехме упревлението чрез своя агент Павел, който беше внедрен преди това като началник на охраната на Храма. Още бащата на Павел беше наш агент под прикритие — изкупуваше кожи и правеше от тях палатки за легионите ни на Изток, като едновременно с това шпионираше за нас. Истината е, че цялата му търговска дейност беше организирана от нас и с наши пари, а той си беше наше подставено лице и шпионираше, докато се движеше из целия Изток. Напомням, че търговията и шпионажът по правило са неразделни и едното рядко минава без другото — търговията е идеалното прикритие за движение, а и самата търговия без предварително проучване рядко е успешна. За да го защитим от евентуално преследване от Синедриона, му дадохме римско гражданство, което разбира се получи и синът му Павел.
Самият Павел беше завършил пълния курс на подготовка в Антиохия и знаеше много добре какво и как да прави. Познаваше прекрасно еврейската религия, защото още като съвсем млад го пратихме да учи при най-известния равин по онова време Гамалиел. Павел беше роден в Тарс, в Киликия, и лесно беше привлечен за подготовка при нас без да предизвиква подозрение, тъй като евреите в Киликия са малко и много от тях са непрекъснато в движение. Повечето от тях бяха и наши шпиони, като баща му. Срещу съответно заплащане или някакви други привилегии, разбира се. Истинското име на Павел беше Саул — на името на първия еврейски цар. Павел той се нарече след „чудото“, което го „обърна“ към новата вяра. Замисълът беше прост. Отначало Саул трябваше да преследва последователите на Йешуа с показна ярост, така че да не им причинява сериозна вреда, но да привлича вниманието на колкото се може повече хора към тях. Защото именно това беше важно — да се привлече вниманието на тълпите за колкото е възможно по-дълго време. След това трябваше демонстративно, с помощта на „чудо“ Саул да бъде привлечен към движението и по този начин да засили още повече популярността му, а освен това по този начин се възстановяваше нашият пряк контрол. Саул беше младши офицер от канцеларията както и баща му и беше получил необходимата подготовка в лагера в Антиохия, така че се справи без проблем със задачата си. Самото „чудо“ стана по пътя за Дамаск, когато Саул с отряда си уж преследваше последователи на Йешуа. Всъщност не ги преследваше, а само ги следваше. По пътя му се „яви“ Йешуа в образа на еврейския бог Яхве и го попита защо го гони, след което Саул временно ослепя. Саул много добре си изигра ролята пред останалите войници от отряда. Предварително беше пил специална отвара от билки и една гъба, която предизвиква видения, така че наистина временно ослепя и войниците около него изпаднаха в ужас. Това стана малко преди самия Дамаск и те го докараха в града. След три дни зрението му се възвърна, като това чудо беше приписано на Йешуа! Саул предварително знаеше какво ще стане, като просто си изигра добре ролята. Може би цялата тази игра ти се струва прекалено сложна, читателю, но ако се замислиш, ще се съгласиш с мен, че тя беше необходима. Имаше си пророчества за Машиях и те трябваше да бъдат изпълнени! При това по начин, съответсващ на интересите на Рим! Това е причината за всичките сложни игри, в които се бяхме оплели.