Много глупости се изприказваха за Тиберий. В интерес на истината и той направи доста глупости. Въпреки това обаче той беше най-добрият император, който сме имали досега. Само един прост факт. Когато умря, в държавната хазна имаше 25 милиона и 300 хиляди ауреуса! Никога нито преди, нито след това държавата не е имала толкова пари. И никога страната ни не е била толкова сигурна. Нито толкова богата. А мръсотиите по негов адрес си бяха от чиста злоба и завист.
Гай Цезар Калигула
Дойде ред и на Калигула. Всъщност той се казваше Гай Цезар Германик и мразеше да го наричат Калигула. И точно затова го запомниха с прякора му. Беше син на Германик и на Агрипина и се падаше роднина на Тиберий и по бащина и по майчина линия — Агрипина беше дъщеря на Марк Випсаний Агрипа и сестра на Випсания, но от друга майка, а Германик цеше син на Друз, по-малкия брат на Тиберий. Първоначално самият Германик беше най-реалният кандидат за приемник на Тиберий, но се провали като пълководец в Германия, където се опитваше да направи това, което баща му и чичо му бяха направили. Само че не можа. След като затри без бой три легиона, защото не беше подготвил флота, Тиберий го изтегли оттам и го изпрати в Азия. Но и там Германик се провали. Забърка се с разни гадатели, магьосници и всевъзможни други шарлатани, които надушиха възможност за бърза печалба и влияние. Накрая Тиберий по наше настояване го отстрани от официалните длъжности, след което Германик и Агрипина започнаха да заговорничат. Целият заговор си беше една смехория, участниците в него тичаха презглава при нас да докладват. По-точно — да доносничат. Накрая обаче стана беля. Тръгнаха да правят магии на Тиберий, само че… магията я прихвана Германик. И взе че умря. Веднага подчертавам, че ние нямахме пръст в тази работа. И въпреки глупостите на Германик разчитахме, че след време, като се набеснее, от него ще излезе добър администратор. Направихме вътрешно разследване и разбрахме какво е станало. Германик беше отровен. От някой от собствената си мила компанийка. Как и защо — това не можахме да разберем. Също и от кого. Тъй като следите от отравянето си бяха доста явни, жена му остана с убеждението, че Тиберий е заповядал да го отровят. Повтарям, нямаше такова нещо. Тиберий по това време въобще не се интересуваше от Германик. А ако искаше да го премахне, можеше винаги да го обвини в предателство. Достатъчно беше да изкараме останалите участници в заговора пред Сената и те щяха да разкрият всичко. А после сенаторите щяха да го осъдят. И Тиберий щеше да е чист.