… Та значи така: седем слепци спорили за същността на слона. Един човек минавал край тях, чул ги и решил да ги „запознае с проблема от първа ръка“. И докарал при тях един слон. След това предложил на всеки от слепците да опипа слона, та да добие представа за какво става въпрос. След това ги запитал: е, разбрахте ли какво е слон. Да — отговорили седемте слепци — разбрахме какво е слон. И какво е слонът? — попитал човекът. Амии… слонът е като змия, отговорил пърият слепец. Глупости, пркъснал го вторият, слонът е като камък. Абе вие нищо не сте разбрали бе! — викнал третият. — Слонът е като одеало. Не, — викнал четвъртият, — слонът е като колона. Не е вярно! — обадил се петият — слонът е като въже! Вдигнала се такава врява, че шестият и седмият слепци въобще не се чули. Човекът само поклатил глава и си подкарал слона, а слепците продължили да се карат. При това много по-лошо отпреди. Защото всеки бил убеден, че той е правият, а другите са съвсем изкуфели. А работата била там, че първият слепец опипал слона по хобота, вторият — по бивната, третият — по ухото, четвъртият — по крака, петият — по опашката. Дето се казва: no comment! Макар че простаците веднага ще се захванат да разчепкват къде са пребарали слона шестият и седмият слепец, и защо не ща да го кажа. Само че аз няма да изпадам дотам. А ако някой все пак настоява за коментар — ами разправят че и пътят към ада бил павиран с добри намерения…
Дано само някои читатели да не изпаднат в същата ситуация като слепците. Защото тази история е много по-заплетена и шантава от един слон.
Четвъртото основание е недоброто познаване на древната история и митология от преводача. Това си личи и по послеслова — приказката за цар Траян е сръбска, и не е приказка за цар Траян, а преразказ на древногръцкия мит за цар Мидас. Самият Траян не е цар, а римски император от 98 до 117 година, а Мидас е митичен фригийски цар, син на Гордий. А според самата приказка ушите на въпросния Траян не са били магарешки, а кози. И понеже кашата стана много гъста и замириса на загоряло, ще се опитам да сложа някакъв ред.
Първо ще разкажа накратко мита за Мидас, тъй като незнанието му явно показва, че преводачът „не е в час“ по отношение на древната история. И така…
Мидас бил цар на Фригия. Веднъж богът на виното и веселбите Дионис минавал със свитата си през Фригия и тогава от свитата му се отделил сатирътСилен и се изгубил. Мидас намерил Силен, и след като 10 дни пирувал и беседвал с него, го върнал на Дионис. За награда Дионис обещал да изпълни едно негово желание. Мидас пожелал всичко, до което се докосне, да се превръща в злато. Дионис изпълнил желанието му и отначало всичко било наред. Проблемите на Мидас започнали, когато ожаднял и огладнял — така де, със злато не можеш нито да се нахраниш, нито да се напиеш. На това гърците му казвали „проклятието на Мидас“ — да имаш купища злато, и да не можеш да се нахраниш и напиеш. Мидас огладнял и ожаднял до смърт и помолил Дионис да спре чудото. Богът му заповядал да се изкъпе в река Пактол и чудото се прехвърлило на реката — това е обяснението на гревните гърци за златоносните находища край река Пактол в Мала Азия, откъдето са натрупали богатствата си легендарният Мидас и историческият Крез. По-късно Мидас бил поканен — пак от Дионис — за съдия на музикалното състезание между Пан и Аполон. Мидас решил, че Пан свири по-добре, и за наказание Аполон му изтеглил ушите, докато станали дълги като на магаре — понеже му били малки и не успял добре да чуе и оцени музиката му. Оттогава Мидас много се срамувал от ушите си и си ги криел с шапчица — оттам идват фригийските шапчици, които френската революция през 18 век изкарала от небитието. Бръснарят на Мидас, който единствен знаел за ушите и се бил заклел да не казва на никого за тях, не се сдържал и накрая изкопал яма, изрекъл над нея „Цар Мидас има магарешки уши“ и след това зарил ямата, след което му олекнало. Само че на това място израснала тръстика, едно овчарче си направило от нея свирка и свирката започнала да свири сама песента за магарешките уши на Мидас. Поуката от този мит е, че нищо не остава скрито и рано или късно излиза на бял свят. Разказах мита за Мидас, защото той има отношение и към златото, което е основна тема нашата история. А също и към истината, която досега е била крита. Щом преводачът не знае легендите за Мидас и я бърка с приказката за „цар Траян“, значи няма как да знае и останалите неща — хората, които познават древната история и митология, ще разберат добре за какво става въпрос!