Сега за „цар Траян“. Не знам кой и как е превърнал мита за Мидас в приказка за „цар Траян“. Самият Траян си е съвсем истински римски император. При това съвсем явно свързан с нашата история! Малко факти:
Марк Улпий Траян е син ма Марк Улпий Траян (?!?) и Марция. Роден е през 53 г. (!!!, датата 18 септември не я открих) в римската колония Италика в Испания. За ранните му години не се знае практически нищо (!?!). Дори такъв стар клюкар като Светоний мълчи за него. А липсата на информация е доста подозрителна, особено като се вземе впредвид разказа на Афраний, особено споменаването на внука му Марк. За пръв път името на Марк Улпий Траян се появява около 75 година — като легат в Сирия при своя баща. Траян става квестор около 78 и претор около 84 година. Постепенно се издига сам до наместник на провинция Горна Германия. Бил е изключителен пълководец, много популярен сред войниците си. Император Нерва „по съвет на приближените си“ го осиновява през 96 година и в течение на две години Нерва и Траян управляват заедно. След смъртта на Нерва на 27 януари 98 година Траян е провъзгласен за император.
Траян е смятан за най-успешния римски император. При него Империята достига най-голямото си разширение. Смятан е също за образец на държавник. За авторитета му може да се съди по пожеланията към императорите през следващите векове: „Бъди по-щастлив от Август и по-добър от Траян!“ Ето накратко какво е направил Траян. През 101 г. започва военни действия в Дакия — сегашна Румъния. През 107 г. Дакия е превърната в Римска провинция, в която са заселени голям брой ветерани, а също заселници от Италия и западните провинции. Именно тези заселници дават името и езика на съвременна Румъния. Ще отбележа, че няколко десетилетия преди това на територията на даките е намерено златно находище, за което е споменато и в разказа на Афраний. Веднага след превземането на Дакия Траян започва подготовка за война с Партия. Към 109 г. римската армия превзема южните склонове на Кавказ. Царят на Боспор се признава за васал на императора. През 111 г. Траян превзема Синай и северозападната част на Арабския полуостров, осигурявайки по този начин безопасността на Египет и Сирия от югоизток, а също и безопасността на морския търговски път през Червено море. През 114 г. превзема Армения и я превръща в римска провинция. През 115 г. превзема Северна Месопотамия. През 116 г. армията на Траян потегля на юг покрай брега на Тигър и завладява столицата на Партия Ктезифон. Партският цар трябвало да бяга, като изоставил трона си и част от семейството си. Римляните продължават на юг, превземат и най-големия град в Месопотамия — Селевкия — и достигат Персийския залив, където започват да строят морска флота и да се подготвят за нахлуване в Персия. Асирия, Месопотамия и Вавилония са обявени за римски провинции. Изглеждало, че Партия е вече победена и Рим е решил проблемите си на Изток…
… И тогава евреите — за кой ли път! — вдигат въстание. Отначало въстанието е само в Северна Месопотамия, но скоро обхваща Египет, Киренайка, Кипър… Въстаниците избиват не само местните гарнизони, които са в намален състав заради войната в Партия, но и всички римляни и гърци, които успеят да хванат. При това по особено жесток начин. Документирани са случаи на живи одрани хора! Към началото на 117 г. Траян е принуден да се изтегли от завладените територии, за да потуши въстанието. Независимо от проблемите и практическата липса на тил, армията успява да се изтегли практически без загуби от Партия.
Въпреки че е принуден да се оттегли, Траян е твърдо решен да разгроми и превземе Партия и потегля за Рим, за да овладее положението в държавата, да потуши въстанието, да попълни армията и да й осигури необходимите средства. И сигурно е щял да го стори, но… умира на 9 август 117 година в Селинус в провинция Киликия на път за Рим при доста странни обстоятелства. Поведението на наследника му Публий Елий Адриан също е странно. Адриан не е официално обявен за приемник лично от Траян. Едва след смъртта на императора се показва документ, в който Траян уж е „осиновил“ Адриан. Адриан започва управлението си, като се отказва от всички завоевания на Траян на Изток и сключва мир с Партите. Основанието е, че няма пари за нова кампания. Това решение на Адриан предизвиква взрив от недоволство в армията и висшите командири организират заговор срещу новия император. Заговорът е разкрит, а участниците в него са безпощадно избити. Сенатът също е недоволен и признава Адриан едва през следващата 118 година. Адриан и наследниците му прекратяват всякакви опити за нови завоевания и от този момент Римската империя „минава в отбрана“. И започва бавно, но сигурно да се разкапва отвътре. Докато накрая бъде разделена през 395 година и западната й половина — унищожена от германските племена през 5 век.