Това за простака не е подигравка. Вече казах — историята не се крие. Ако искаш да я научиш — ами хващай се за работа. Рови се по старите свитъци, чети, съпоставяй, мисли… А ако те мързи да мислиш — е, значи си простак. И ще се отнасям с теб точно като с простак. Ще ти разправям красиви басни. А ти ще ми вярваш. Умните, които наистина искаха да разберат кое как е, бързо ги откривахме. И ги привличахме при нас. За подготовката, която получаваха, вече написах достатъчно.
Сигурно вече се питаш, читателю, защо съм толкова откровен, след като официалните ни истории са само красиви измислици. Съвсем просто е. Щом държиш в ръцете си този свитък, значи не си случаен човек и имаш правото да знаеш тези неща. Защото този свитък ще бъде добре скрит и пазен! А пък ако случайно попадне в ръцете на някой, за когото не е предназначен, то… стилът ми на писане е такъв, че едва ли някой простак би стигнал в четенето си дотук, дори и тази история да попадне в ръцете му!
Ще завърша това принудително отклонение, като кажа, че всички велики произведения, които са оцелели до наше време, са били писани по поръчка и причините са били съвсем същите. Дори в повечето случаи успяхме да открием поръчителя. Май трябва да обясня как стоят нещата по-подробно.
Гилгамеш, Омир и всички останали…
Първата велика поема, която между другото е много добре известна на Изток, е била написана преди около 3 000 години в Месопотамия. Поемата е от 12 песни, записани на глинени таблички. В нея е описана разправията между две местни царчета — царя на Киш Ака и царя на Урук Гилгамеш. Същината на произведението в първоначалния му вариант е, че царят на Киш накарал населението на Урук, който му е бил подвластен по онова време, да рие канали и да строи водохранилища по цялата страна. Обаче Гилгамеш му се опънал. И започнала разправията. За наказание богинята Аруру създала дивия човек Енкиду и го пратила да опустошава околностите на Урук. След разправия, последвана от сбиване, Гилгамеш и Енкиду стават приятели и заедно извършват много подвизи. Боговете обаче убиват Енкиду — вместо Гилгамеш! Гилгамеш разбира че също е смъртен и тръгва да търси тайната на безсмъртието и вечната младост. Накрая намира единствения човек, който притежава вечен живот — Утнапищим. Утнапищим разкрива тайната на вечната младост на Гилгамеш, но когато той успява да намери вълшебната трева, една змия я поглъща докато той се къпе и така Гилгамеш си остава смъртен… Накрая Гилгамеш се завръща в Урук и се захваща с работа. В края на поемата, докато се любува на стената, която е издигнал около своя град, Гилгамеш разбира, че единственото безсмъртие, достъпно за човека, е паметта за неговите дела! Сюжетът не е нищо особено, но самата поема е великолепна. Душевните терзания и търсения на Гилгамеш и другаря му Енкиду са описани по начин, който вълнува всеки човек, който чете произведението. Постепенно разправията между Ака и Гилгамеш остава встрани и остава търсенето от Гилгамеш на смисъла на живота и смъртта. Любопитно е, че това е и първото призведение, в което се споменава за разузнаване. Първоначалната цел на тази поема е съвсем ясна — да оправдае фактическото заробване на населението на съседния град, и е ясно, че първоначалният вариант е писан по поръчка на царете на Киш, но по-късно поемата е била преработвана многократно — вече по поръчка на царете на Урук, и главният герой вече е Гилгамеш с неговите приключения и търсения. Явно тази поема е била доста известна много дълго време — поне 1500 години във вида, в който ни е позната сега, защото намерихме доста нейни копия в 4 различни варианта с различен сюжет, преведени на различни езици. Самият Гилгамеш изглежда наистина е съществувал — бил е пети цар от първата династия в град Урук.