Вторият начин човек да си изкара прехраната с труд е земеделието. Именно отглеждането на растения дава на човека сигурността в утрешния ден, която ловът и отглеждането на животно не могат да дадат. Защото щом си си прибрал реколтата на сигурно място, вече имаш какво да ядеш и утре, и след една седмица, та дори след цяла една година. А понякога и за повече време! Само че този начин на прехрана изисква и много предварителна подготовка, и голяма организация. А и ако те нападнат, не можеш просто да побегнеш и да зарежеш всичко. Значи ще трябва да го защитаваш. Ще вдигаш стени, зад които да се скриеш, ще строиш големи сгради, в които да можеш да пазиш зърното, и ще си готов и да отделиш част от това, което си прибрал, за да се издържат други хора, които да те пазят — и не само теб, но и семесйтвото, и имота ти. По-нататък ще разкажа по-подробно какво е ставало в някои държави — например в Египет. Важното сега е да се разбере, че този вид труд изисква хората да се обединяват в големи групи и да си разпределят различните задачи помежду си. Някой трябва да копае и поддържа каналите за напояване, друг да се грижи за границите между отделните ниви и за пътищата помежду им, трети да подготвя сечивата…
Така стигаме и до третия начин за прехранване с труд. Чрез занаят или търговия. Той възниква след втория, чак след като от една страна е възникнала необходимост от специални инструменти и умения за тяхното създаване, а от друга хората са можели да произвеждат редовно повече храна, отколкото им е необходима, така че да могат да разменят излишъка си за нещо друго — инструмент, дреха, накит… Така постепенно след земеделието възникват занаятите, търговията и накрая държавата. Защото част от хората започнали да се занимават именно с организирането на производството, размяната и опазването на това, което другите създават. И да създават правила кое как да става, и да контролират спазването на тези правила. А именно това е и държавата.
Човек може да си изкарва прехраната чрез занаят или търговия само там, където другите хора произвеждат повече храна, отколкото им е необходима и са склонни да разменят излишъка си за това, което той може да им предложи! Разбира се, и варварите също имат някои излишъци — особено от кожи на животни, които убиват при лов, и ние търгуваме и с тях. Но тези излишъци не са постоянни и не са в големи количества. Затова и занаятите при тях са по-примитивни или направо липсват. А търговията се извършва от чужденци. Финикийците, гърците и евреите отдавна са поели тази търговия.
Има разбира се и други начини за прехрана. Можеш да ограбиш съседа или — ако сте много, добре въоръжени и ви стиска — цяла държава. Този начин обаче не е свързан с произвеждане на храна или нещо, което може да се размени за храна. Освен това е и опасен — повечето хора не са склонни да отстъпват това, което притежават, без съпротива. Затова и грабежът не може да бъде постоянен. Въпреки това той съществува откак съществува възможността за грабеж. Всъщност повечето войни, които са водени, са били именно с цел да се ограби някое богато племе или държава.
Това, което искам да изясня, е че видът на държавата и отношенията между гражданите и самата държава зависят най-вече от това по какъв начин хората в нея си осигуряват прехраната. Вече казах, че ловът и отглеждането на животни не изискват създаване на сложни отношения между хората. И затова и те не се организират в държава. Затова и народите, които си изкарват прехраната предимно по този начин фактически нямат държави. Народите на север и североизток от нас са предимно такива.