Да разгледаме двата други начина да си изкараш прехраната. Те определят и два вида държави, в зависимост от това кой начин е по-важният в конкретния случай. Разбира се във всяка държава ги има и земеделието, и занаятите и търговията. Важното е кое е преобладаващо и кое се смята от хората за по-важно. Някои държави са с преобладаване на земеделието. В тях, особено там, където има един основен източник на вода, какъвто е Нил за Египет или Тигър и Ефрат за Месопотамия, е необходима голяма организация, за да се осигурят добри добиви. Там държавата е силна, отделният човек е обикновено поданик, а не гражданин, и властта и собствеността принадлежат на една малка група хора, начело с цар. Групата може да бъде от жреци — като в Египет или Месопотамия, или от благородници — като в Персия едно време или сега в Партия. По-важното е, че те контролират земята и водата и като следствие — цялата държава. В други държави по-важни и по-престижни са занаятите и търговията. Такива са Финикия, Елада и Картаген — преди да го разрушим. Такъв е бил и Крит преди 15 века. В тези държави отделният човен не е поданик, а гражданин. В тях няма цар, който да е с неограничена власт. Хората се събират периодично и заедно решават проблемите на държавата си. Обикновено има една малка група от по-богати граждани, които държат в ръцете си по-голямата част от богатствата и властта в държавата, и една група от пълноправни граждани, които нямат голямо богатство, но могат сами да си изкарват прехраната и участвуват в управлението. По-голямата част от интересните събития в такъв тип държава се свеждат до боричкания и разправии между тези две групи граждани — малката група на богатите и по-голямата група на свободните и независими, но по-бедни техни съграждани. Жените и робите разбира се нямат никакви права, тъй като нямат собственост и не могат самостоятелно да се прехранват.
Е, стигам и до нас. Какво представляваме ние като държава? Имаме и земеделие, и занаяти, и търговия, като никой от тези начини на прехрана не се е наложил безусловно над другите. И това се вижда и от структурата ни като общество. Сенаторите са едри земевладелци, които обаче нямат право да се занимават с търговски операции! А с търговия и организиране на работилници се занимават конниците. Всъщност борбите между конниците и сенаторите, които накрая прераснаха в гражданска война, са именно борби между начините на производство — кой да доминира над другия! И голяма част от работата ни всъчност се състоеше в регулиране на тези отношения и спиране на вътрешните разпри. Как го направихме? Схемата беше проста, но отне много време. Поехме управлението на всички големи мини и работилници в държавата, а също и голяма част от търговията с другите страни и по този начин отнехме силата на конниците. А сенаторите… те бяха малко и лесно се контролираха. А и тъй като една голяма латифундия не може да се управлява добре от Рим, те трябваше да избират — или да си стоят в именията и да не се бъркат в държавното управление, или да отидат в Рим и да оставят управлението на подготвени хора. Които обикновено бяха хора на канцеларията — най-често бивши роби, обучени от нас. Така постепенно канцеларията пое управлението на повечето важни имения, мини и работилници и лиши амбициозните типове от средства за политически игри. Като нямаш пари, не можеш да подкупиш народа да гласува за теб. А и заем няма откъде да вземеш — ние държахме и по-голямата част от наличните пари в брой. Именно тези „дребни“ подробности в действителност осигуриха вътрешното спокойствие и сигурност за почти 80 години след гражданските войни. И именно равновесието между тези начини на прехрана ни прави толкова силни като държава.
Историята на парите. Мерки и теглилки
А сега ще се върна на начина, по който решавахме проблемите, които формулирах по-горе. Ще започна с първия проблем: със сеченето на монетите и оценката на златото. Едно от първите неща, които всеки разумен управител прави след като поеме управлението, е контролът на парите и тяхното сечене. Ще разгледам накратко как е ставало това в различните страни и в Рим.
Какво всъщност представляват парите? Въпросът може и да изглежда глупав, но не е. Парите са това нещо, което хората приемат за ценно и са готови да разменят своите предмети или умения за него, за да могат пък него на свой ред да разменят за нещо, което им е нужно. Те са посредникът, без който размяната на предмети и умения е просто невъзможна. Там където има размяна, там има и пари! Ясно е, че самите пари трябва да бъдат ценни — иначе хората просто няма да ги приемат.