По-късно Цезар не посегнал на златото, тъй като Клеопатра имала син от него и по-късно сама дошла в Рим като негова съюзничка в предстоящата война срещу Партия. След приключване на гражданските войни обаче Египет станал лично владение на Август и и той, по-точно Канцеларията, получила достъп до Съкровището в Лабиринта. Дядо ми взел оттам 20 000 таланта злато — не наведнъжм естествено, първото вземане било само от 3 000 таланта и било направено веднага след завършването на гражданската война, за да могат да се изплатят заплати на войниците, които се уволняват от армията, и да им се закупи земя. Проскрипциите и конфискациите са покрили едва две трети от преките разходи по тези плащания. А Август трябвало да ги направи, иначе рискувал да избухнат бунтове в легионите. Останалото, което не достигало, дошло от Египет. Дядо ми никога не издал на Август местото на Съкровището и това е бил един от начините да държим Август и наследниците му под контрол. Но разказът за това как се оправяхме с императорите ще почака. Сега продължавам с египетското злато. Именно от тези 20 000 таланта по-късно бяха отсечени 60 000 000 ауреуса. И именно тези ауреуси помогнаха да бъде възстановена Римската държава. И именно те са в основата на Златния век на Август. Всъщност именно липсата на пари накарала Сената да гласува с такава лекота извънредните пълномощия на Август. Сенаторите си давали сметка, че те не могат да се справят с проблемите на Рим. И затова натоварили с тях Август. След съответното подсказване от дядо ми разбира се. И разчитали, че след като той се провали — защото откъде ще вземе пари, за да възстанови държавата? — те ще си възвърнат властта в Рим. Само че не знаели за египетското злато. И не го включили в сметката, И сметката им се оказала погрешна. Август също не го включвал в сметката и затова с право се страхувал да поеме всичките пълномощия, които Сенатът така великодушно му гласувал. Затова и бил толкова убедителен по време на фарса, който се разиграл в Сената и за който вече разказах. Сега ясно ли ти е как стоят нещата, читателю? Или ти трябват още данни?
В Лабиринта в момента има около 18 700 златни таланта е едно от местата, в които успяхме да скрием златото, което контролирахме. Над половината от запасите ни са там! И разбира се се контролират от нас! Отавна вече сме поели контрола над Лабиринта от египетските жреци.
Ще завърша оценката на добитото злато в света, като кажа какви добиви имамхме средно за година през последните 50 години: от Испания — по 80 таланта, от Тракия — по 35 таланта, от Италия — по 9 таланта, от Галия — по 4 таланта. Общо за цялата империя — по 135 таланта среден добив за година. Единствената страна, която е близо до нас и има злато в големи количества, е Партия. Тя е и нашият най-опасен противник. Така че злато в големи количества вече няма откъде да се вземе. Имаме сведения, че в земите на даките отвъд Данувий е намерено злато, но засега добивът му не надхвърля 20 таланта годишно и в момента не си струва да се предприема голям поход за превземането на тези земи. Клавдий се надяваше да намерим златни залежи в Британия, но засега не сме намерили нищо, което да заслужава организирането на сериозен добив. Простата сметка показва, че не можем да си позволим изтичане на повече от 500 таланта злато годишно от страната, ако искаме да имаме пари. Ние успяхме да намалим това изтичане дори под 200 таланта годишно и след малко ще разкажа как го направихме. За съжаление при Нерон изтичането се увеличи над 15 пъти и това сериозно разклати възможностите на държавата. Бунтовете на легионите бяха именно защото Нерон нямаше вече пари да им плаща.
Неприятностите с Партите
Четвъртият проблем, който също решихме успешно, беше поемането на по-голямата част от търговията ни с Изтока. С това решавахме две неща — намалихме чувствително изтичането на златото и намалихме доходите на партите, като по този начин не им позволявахме да поддържат голяма армия. Защото клибинариите — тежковъоръжените конници, които са най-опасни и които унищожиха армията на Крас при Каре — струват много пари — и като подготовка, и като издръжка! По наши сметки само издръжката на един такъв конник струва на партския цар около 60 ауреуса годишно. Екипировката му пък струва средно около 500 ауреуса! Клибинарият носи железен шлем и е защитен от желязна ризница от халки, която е много трудна за изработка и съответно много скъпа. Най-скъп обаче е конят на клибинария. Конете са от специална порода, много едри и много издръжливи, и са защитени също с броня. Всъщност опасни за нас са и леките конници — катафрактите. Те яздят малки и пъргави коне и са въоръжени с лъкове и стрели. Именно те обсипват със стрели неприятеля и когато той се обърка, тогава клибинариите го смачкват с конете и копията си. Точно така е унищожена армията на Крас. Важното в случая е, че парите за тези конници — и за катафрактите, и за клибинариите, идва основно от търговията с нас, и по-точно от търговията с коприна. Партите бяха намерили ужасен начин да ни съсипят, при това без война. Вече споменах, че доброто оръжие струва много и ние се занимавахме и с производството му, така че знаехме доста добре как стоят нещата в Партия.