Това положение продължило повече от 60 години — китайците си плащали данъка, за да бъдат оставени на мира, а хуните разменяли голяма част от коприната за други стоки най-вече чрез согдийските търговци. Хуните имали толкова добра армия от конници, че фактически контролирали огромната територия от Евксинския Понт до Китай. Тъй като тази територия е много рядко населена и за държава, подобна на нашата не можем да говорим, това подобие на държава остава незабелязано за повечето от хората в културните страни — за тях северните племена са си просто едни диваци. Вече обясних че това не е така, но начинът им на живот и техните обичаи са толкова различни от нашите, че е по-добре тези народи да не се смесват. Нещата се променили с идването на У-ди на власт в Китай. Вече споменах за него. У-ди решава, че трябва да се освободи от унизителния договор и започва подготовка за война с хуните, а малко по-късно започва и самата война. Оттогава вече почти 200 години китайците и хуните воюват, като Китай накрая успява да се освободи от договорите с хуните и дори да ги раздели и да подчини част от тях, макар и само на думи. Подробностите за тези двувековни разправии не ни интересуват, за нас е важно, че самите китайци накрая откриват търговския път на запад, който вече описах. С това завършвам разказа за пътищата, по които коприната идва от Китай до Рим.
Тайната на коприната
След тези доста дълги но необходими отклонения се връщам към историята на Канцеларията. Търговските ни операции ни помагаха да намалим изтичането на пари, но не и да го спрем. Истинското решение беше да започнем сами да произвеждаме коприна. За целта обаче първо тябваше да разберем откъде идва, от какво се произвежда и как. Вече обясних откъде идва коприната — от Китай. Как се получава обаче дълго време беше загадка за нас. Начинът на производство беше една от най-големите тайни на тази далечна държава. И една от най-добре пазените. Вече обясних, че проникването в Китай е изключително трудно, да не кажа невъзможно. Опитите ни да проникнем там са започнали веднага след завършването на Гражданските войни и победата на Август над Марк Антоний, но близо 40 години са завършвали винаги с провал. За наш късмет, както вече обясних, през 762 година — годината на гибелта на Вар