Бен остави вестника на дясната седалка, вля се отново в трафика, но след няколко пресечки пак отби от главния път и спря до бордюра, за да помисли. Спомни си как генералът го бе уверил, че списъците на авиокомпаниите, които той бе открил внедрени в променения код, вече не представлявали заплаха. Думите на генерала бяха прозвучали успокоително, дори бащински, а и в крайна сметка как можеше да не се вярва на кадрови офицер от американските ВВС?
„МакАдамс не може да е замесен. Мога да му вярвам.“
Но Дан Джеръд специално бе подчертал да не споделя откритията и тревогите си с никого в „Юниуейв“ и с никого от ВВС, дори бе споменал за възможното съществуване на „къртица“. Това обаче със сигурност не включваше МакАдамс.
„Откъде да знам дали мога да имам доверие на Джеръд?“ — запита се Бен, но си спомни, че оцеляването му при последния полет и отсъствието на следи от нов саботаж говореше в полза на честността на Дан Джеръд. Може би МакАдамс бе прав, ала начинът да разбере, заключи Бен, бе да попита самия Дан Джеръд.
Отново извади визитката на Джеръд от джоба си и набра номера му, ала той не отговори. Навярно имаше и други телефонни номера, помисли отчаян Бен, а и охранителите от „Юниуейв“ сигурно знаеха как да го намерят при спешни случаи.
Бен включи отново на скорост и пое към „Елмъндорф“.
Тридесет и трета глава
Събота, ден шести
На борда на Уиджън N8771B
1:20 сутринта
Ейприл притисна слушалката на сателитния телефон до дясното си ухо и погледна към Скот Макдърмът, който седеше уж безучастно с чаша кафе в ръка.
— Грейси, чуваш ли ме?
— Ейприл? Ти ли си? Боже господи! Бях на път да вдигам отново Бреговата охрана, този път да търсят теб! — Ейприл усети, че гласът на Грейси бе напрегнат, бълваше думите прекалено бързо. — Обадих се на Джим, във Валдес, и той ми каза, че ти и онзи смахнат пилот, който те изостави, сте отлетели късно следобед и оттогава не бил те виждал.
— Дълга история. — Ейприл погледна към Скот, докато се опитваше да намали силата на звука в слушалката. — Но сме добре.
— Така ли? Ние? Но къде се намираш, Розенкранц?
— В момента сме в самолета на Скот Макдърмът, плаваме в полузамръзнало езеро и чакаме да съмне.
От Сиатъл долетя смях.
— Само Ейприл Роузън може да се набута посред нощ в замръзнало езеро. Кое е езерото? И какво става? Успяхте ли да направите нов видеозапис на албатроса?
Ейприл я информира накратко за полета им, като пропусна инфарктните епизоди над и през ледника.
— Ще излетим оттук като съмне и ще се опитаме още веднъж да идем на мястото на катастрофата.
— Нали ми каза, че мястото било забранена зона?!
— Приятелят на Скот — Джим — с когото си говорила, приготвя апаратурата и ще се срещнем с него… на място, което не искам да споменавам… и ще опитаме отново. Какво става при теб?
— Ами нищо ново на любовния фронт, мога да те уверя. Лежа си в отшелническата обител в лодката си. — Последва дълга пауза и Ейприл я чу как въздиша. — Баща ти ми се обади снощи и поиска да прекратя всякакви действия.
— Какво?
— Долу-горе същата беше и моята реакция. Не знам какво му се е случило. Никога не съм виждала командира да се уплаши от нещо, но този път звучеше почти панически.
— Говори ли с мама?
— Да. Не й е казал нищо.
— Грейси, ние не можем да спрем сега… нали така? Има ли някаква причина да го сторим?
— Не! А, забравих да ти кажа, че получихме заповедта за временно ограничаване и я предявихме на Бреговата охрана, в централата им. Бяха много изненадани.
— Обзалагам се, че е било така, но означава ли това, че ще ни върнат записите?
— Не, означава само, че им е наредено да не ги унищожават, или губят. В понеделник съдът ще изслуша мотивите им. Опитах се да поискам това изслушване да стане в събота, но съдията ми се изсмя.
— По дяволите! Какви са шансовете ни да си получим записите в понеделник?
— Не знам, но най-добре е да опитаме и други възможности. Обадих се отново на нашия клиент и му поисках още една услуга.