Самолетът — стар груман албатрос от годините на Втората световна война — се е разбил южно от залива Принц Уилям вечерта в понеделник по време на полет Анкъридж — Ситка. Собственикът — пилот — старши командир в голяма американска авиокомпания — е казал, че е налетял неочаквано на мъгла на малка височина и в същия момент една от перките на десния му двигател по мистериозен начин се откъснала, поради което загубил управление. Командир Арли Роузън от Секуим, щата Вашингтон, и жена му Рейчъл били единствените пътници на борда на самолета. Двамата оцелели след катастрофата, без да получат сериозни наранявания и са били спасени във вторник сутринта от Бреговата охрана.
Междувременно ФАА вече е предприела крайно необичайната стъпка да отнеме пилотския лиценз на командир Роузън и да го обвини в пилотиране в нетрезво състояние и в нарушаване на няколко правила на ФАА за пилотиране в трудни метеорологични условия — обвинения, които Роузън енергично отхвърля.
Адвокатката на Роузънови — Грейси О’Брайън от Сиатъл, заяви пред «Таймс»: «Действията на ФАА са напълно неоправдани. Те реагираха по каубойски, без да имат дори косвени доказателства и по нечуван начин увредиха репутацията на един от най-добрите старши пилоти в тази страна».
Госпожица О’Брайън обвини ФАА в търсене на необяснима вендета още от първия разпит, цитирайки враждебния разговор във вторник между Роузън и следователя от ФАА. «От ФАА отказват да проверят който и да е от възможните други сценарии, като например този, че витлото на хидроплана е било отнесено от друг самолет, който може би не е имал разрешение да лети в този район.»
Местните служители на ФАА прехвърлиха всички въпроси към администрацията във Вашингтон, откъдето също отказаха коментар.“
„Какъв срам“ — помисли си Бен, почувствал внезапен прилив на симпатия към всеки, който е бил подлаган на тормоз от държавната бюрокрация. Препрочете предпоследния абзац, мислите му се завъртяха около намека в подзаглавието за възможен сблъсък във въздуха.
„Понеделник вечерта. Къде е станало това?“
Намери текста, в който се споменаваше мястото — на около шейсет мили южно от Валдес. После включи лаптопа си и стартира програма, която му показа подробна карта на Аляска. Определи с точност мястото и се облегна назад, а мислите му препуснаха с все сили.
В статията не се споменаваше точното време на катастрофата, но бърза проверка на собствените му бележки от изпитанията определиха времето, когато гълфстриймът бе предприел мъчителното спускане до петнайсет метра височина и се бе насочил право към танкера на мили пред него.
Бен поклати глава, сякаш да отхвърли нежеланите заключения. В крайна сметка нали и той самият бе там. Ако бяха ударили нещо, включително и витлото на някакъв тромав самолет от войната, навярно щеше да чуе или да почувства сблъсъка. Освен това фактът, че се намираха в същия район същата вечер едва ли бе доказателство, че дори са се сближили. Онази вечер там са летели може би десетки самолети и кой знае колко от тях са били наблизо?
„Просто измамно съвпадение“ — рече си той.
Но за всеки случай реши да изреже и да запази статията.
Военновъздушна база „Елмъндорф“
Мак МакАдамс бе в мрачно настроение. През нощта непрекъснато се будеше и жена му Линда веднага усети признаците за надвиснала буря. Фактът, че не остави и нея да спи с безсъницата си, за момента трябваше да бъде забравен, реши тя. Нещо безпокоеше генерала и генералската съпруга бе достатъчно умна, за да знае как кротко да приготви закуската му, да я сервира заедно със сутрешния вестник и благоразумно да се оттегли.
Ала разяждащото безпокойство нарасна още повече, когато МакАдамс отвори „Анкъридж таймс“ и попадна на същата статия, която Бен бе прочел.
„По дяволите!“ Мак изчете набързо статията, спря се на подзаглавието и на заключителните думи, които отново насочваха към възможен сблъсък във въздуха. Тръшна чашата си с кафе на плота и се понесе към обезопасения служебен телефон в хола.
— Слушам, сър? — отговори му капитан от командния пункт.
Мак отвори малкия си бележник, за да намери името.
— Мениджър по изпитателните полети на „Юниуейв“ е Ричард Уилкокс. Обадете му се по телефона, кажете му, че някой от командния пункт ще го вземе след десет минути със служебна кола. И ме свържете с него по обезопасена линия.
— Слушам, сър.
— И всичко това да стане от днес за вчера. Разбрано?