В голямата спалня на своята яхта Грейси О’Брайън бавно изплува в реалността от сладостно чувствения си сън и се протегна блажено в двойното си легло, като остави допира на сатенените чаршафи, които толкова обичаше, да удължат фантазиите й с още няколко секунди.
Таванът бе опасан с дебели дъбови греди, които придаваха на главното помещение под палубата истински морски вид. Грейси бе посетила фабриката, бе изучавала проектите и знаеше, че гредите са фалшиви, но ефектът бе чудесен. Обичаше да се събужда в собствената си спалня от лекото поклащане на яхтата, а още повече обичаше удоволствието да се изкачи на открития мостик сутрин с чаша кафе и да подложи лицето си на ветреца.
Без всякаква причина Грейси погледна към телефона вляво от леглото и го фиксира с поглед миг преди той да иззвъни.
Посегна към него и изпита отново удоволствието да плъзне стегнатото си тяло по чаршафите, но в същото време видя часовника и изпита угризение.
„Боже господи! Вече е девет!“
Възнамеряваше да стане в седем, да си направи гимнастиката и да се заеме с работа за Роузънови. Докато вземе слушалката и се претърколи в седнало положение, през ума й мина, че може би й звъняха Ейприл или Рейчъл.
— Ало?
— Грейси? — Гласът бе дълбок, малко дрезгав, а собственикът му — определено нещастен, а всичките тези заключения бяха предадени само с една дума.
— Да?
— Обажда се Бен Джансън, твоят управляващ съдружник.
— Да, сър, господин Джансън. Добро утро.
— Е, не е чак толкова добро, Грейси. Ще бъда откровен. Точно в този момент съм ти много ядосан.
Тя усети тласък на адреналин в кръвта си, в съзнанието й се смесиха предупредителните сигнали за възможен конфликт на лоялността й към различни хора със силното желание да не загази във фирмата.
— Защо, господин Джансън? Искам да кажа, че моля за извинение за всичко, което съм сбъркала, но…
— Виж какво, в една голяма юридическа фирма има протокол на поведение, особено когато стане дума да се молят големи клиенти за услуги, а ти не просто си преминала границата, направо си профучала през нея!
Грейси се опитваше да поддържа тона си равен и приветлив, ала усети как стомахът й се сви и затрепери, вибрациите заплашваха да разкъсат коремните й мускули. Затова отвърна с треперещ гласец:
— Бърни Ашад ли имате предвид, сър?
— Разбира се, че имам предвид Бърни Ашад, за бога. Кой, по дяволите, ти е казал, че е редно да въртиш хубавата си опашчица пред един от нашите най-важни клиенти, за да го накараш да ти помогне в абсолютно личен проблем?
— Господин Джансън, по никакъв начин аз не съм — както вие се изразихте — не съм си въртяла опашката пред никого, най-малкото пред господин Ашад. Аз…
— Изобщо не ме интересува какво си му казала, по дяволите.
— Сър? Моля? Вие предприехте пълномащабна атака срещу моите действия, ведно с някои доста грубовати сексуални намеци и аз смятам, че трябва да получа възможността да се защитя.
От другата страна последва мълчание и тя чу как слушалката се премества на другото ухо.
— Добре. Давай.
— Благодаря ви. Фактите, сър, са, че господин Ашад ми се обади във вторник и искаше да определим дата за конферентен разговор по повод лизинга на онзи търговски имот в Ланкастър, Пенсилвания, по който работя, а една от датите, които той предложи, не бе подходяща, поради личния проблем, за който споменахте. Поисках и получих одобрение от Дик Уолш този следобед да отсъствам, затова поисках да определим за съвещанието дата с два дни по-късно. Той каза добре, отбеляза, че по гласа ми решил, че съм разтревожена и попита защо. Срещали сме се с него и вечеряхме като адвокат и клиент и смятам, че той ме уважава. Разказах му накратко за проблема на моята най-добра приятелка — за проблема на баща й в Аляска — но той продължи да настоява за подробности. Дадох му ги. Споделих едно, само едно нещо в този разговор и то бе фактът, че трябва да намеря спасителна фирма, която да може да извади от дъното на морето потънал самолет. Той каза, че неговата техника била твърде голяма и твърде далеч, но познавал точно онзи човек, когото трябва да потърся във Валдес. По-късно аз се възползвах от неговата препоръка.
— Което очевидно значи, че си го помолила за безплатна услуга.
Грейси чувстваше как вътрешностите й треперят от напрежение и страх, но се опита да овладее гласа си и едва успя.
— Господин Джансън, това е абсолютно невярно. Никога не бих поискала подобно нещо и не мога да повярвам, че господин Ашад е казал, че съм го направила.