Както му бе обещано, след половин час пристигна нов имейл с дълъг адрес и допълнителни инструкции, които Бен внимателно въведе в компютъра си. Изведнъж под емблемата на ФАА се появи дълъг списък от архивни дискове, покриващи различни дати и райони, и той се опита да игнорира реалността, че някак изведнъж бе попаднал в компютъра на ФАА.
Имената на различните радарни станции на РВД му бяха непознати, но той зареди картата на Аляска и бързо сравни имената на районите южно от Валдес и онези в списъка на радарните станции. Едно от имената изпъкна веднага и той го избра. Върху екрана се появи съобщение, че се зарежда изискваният информационен масив. Бен зачака, изпълнен с опасения, питаше се дали имаше начин променените идентификационни кодове на компютъра му да бъдат разкрити и връзката да бъде проследена до него.
Зареждането завърши и той прекъсна връзката, унищожи комуникационната програма и върна отново нормалния идентификационен код на компютъра си. Извика радарната информация за понеделник вечерта и се зае да я конвертира в такъв формат, че да може да се появи на екрана. Накрая успя. Още няколко натиснати клавиша и картината се появи в цял размер върху екрана, като с всяко преминаване на радарния лъч ставаше далеч по-ясна, отколкото онази, която бе получил от Хърндън.
Това, в крайна сметка, бяха необработените, сурови данни. Той си поигра да ги подобри, след което идентифицира гълфстрийма — задача, която се оказа лесна, след като бе локализирал върху екрана ауакса.
Бен работи по данните докато най-сетне стигна до очевидното заключение.
„Боже мой, ако това е хидропланът, летящ от югоизток на северозапад, ние сме минали над или под него на височина петнайсет метра! И веднага след «срещата» си с нас той изчезва съвсем.“
Изрезката от статията бе до клавиатурата му. Той я препрочете, запомни името на сваления пилот и потърси в електронния указател номера на телефона му.
„Роузън, Арли. Секуим, щата Вашингтон.“ Следваше телефонният номер.
Бен си го записа и го набра, преди да се замисли за възможността „Юниуейв“ — или някой друг — да го подслушва. Веднага затвори. По-безопасен щеше да е клетъчният телефон, макар че дори тези телефони можеха да се подслушват от снабдените със съвременна техника агенции. Набра номера, чуха се няколко сигнала „свободно“, след което последва съобщението на телефонния секретар.
— Командир Роузън, обажда се Бен Коул от Аляска. Намирам се в Анкъридж. Видях статията за вашия катастрофирал самолет в началото на седмицата. Има нещо, което мисля, че трябва да узнаете колкото е възможно по-скоро.
Той остави телефонния си номер и прекрати връзката, без да бъде сигурен какво щеше да каже, ако пилотът бе вдигнал лично слушалката.
Шрьодингер седеше на съседния прозоречен перваз и го гледаше абсолютно равнодушен. Бен го погледна замислено.
— Е, и какво ще му кажа, когато ми се обади? „Здрасти, аз работя по един правителствен проект, за който не мога да ви кажа нищо, но в понеделник вечерта един частен реактивен самолет, регистриран някъде другаде, извършваше полет, който официално изобщо не съществува, но би могъл теоретично да ви е свалил. Необходимо е само да влезете незаконно в компютрите на държавните институции и да рискувате десет години затвор, за да намерите доказателствата“. Е, това не е най-блестящият ход.
Бен разтърси глава, усетил остро опасността.
Но алтернативата да си замълчи бе още по-ужасна.
Тридесет и осма глава
Събота, ден шести
Олимпийски национален парк, щата Вашингтон
Клетъчният телефон на Грейси зазвъня, когато излезе от главната улица на Порт Анджелис и пое по планинския склон към хребета Хърикейн, на дванайсет мили навътре в Олимпийската планинска верига.
— Рейчъл, би ли отговорила вместо мен?
Рейчъл кимна и извади телефона от чантичката й след четвъртото позвъняване.
— Мамо! Ти ли си? — попита женският глас от другата страна, още щом Рейчъл изрече едно „ало“.
— Ейприл! Скъпа, къде си?
— Какво има? Къде е татко? Опитах се да се свържа с него.
Рейчъл кратко й обясни всичко.
— Сега сме на половината път до хребета.
— Грейси го е видяла, така ли?
— Казва, че стоял до паркинга на хребета. С него бил и някакъв рейнджър. А ти къде си?