— Ало?
— Тук е… — Мак разгърна листчето хартия, за да намери псевдонима, който трябваше да използва. — Ед.
— Разбира се! Е, Ед, готов ли си да получиш малко информация?
— Да, след като получа обяснение защо си избрал „Ед“ за мой псевдоним.
От другата страна прозвуча тих смях.
— Спомняш ли си онова старо телевизионно шоу за говорещия кон, господин Ед? Е, и ти имаш доста конски сили. Затова псевдонимът ти приляга.
— Никога не съм предполагал, че тайните ченгета могат да бъдат толкова забавни.
— Да де. Както и да е… какъв е резултатът? Прав си, че дясното крилце е било повредено. Открили са го късно вечерта в понеделник при оглед след полета и бързо са го ремонтирали в малките часове, а на следващата вечер го боядисали.
— Тогава, значи онзи кучи син, началникът на изпитателния полет, наистина е излъгал.
— Не мисля. Съмнявам се, че изобщо е знаел. Реших да проверя вместо него шефа на смяната по поддръжката и това се оказа правилно решение. Прекърши се под тежестта на полицейската ми значка, така да се каже.
— Носиш значка, така ли?
— Ще се изненадаш, ако разбереш какви неща нося.
— Да не си го… бил, или нещо такова, а? — попита Мак.
— Разбира се, че не. Само му дадох ясно да разбере какво би му се случило, ако изобщо спомене за посещението ми и той избра да си запази за употреба най-любимия си телесен израстък.
— Ти си направо душичка. И какво ти каза той?
— Повредата е била последица от изтеглянето на самолета с влекач, или поне той така си помислил. Преди са го заплашили с уволнение, защото същият самолет бил повреден от зле обучен член на екипа му — станало е преди шест месеца, тогава ударили опашката му в задната стена на хангара. Каза ми, че докладвал за този инцидент, но шефът му направил голям панаир и се опитал да го обеси. Каза, че когато в понеделник вечерта правил огледа и забелязал хлътнатината в дясното крилце, едва не издъхнал на място.
— Помислил си е, че ще го уволнят, така ли?
— Точно така. Мениджърите никога няма да се научат колко малко им трябва на хората, за да излъжат.
— Но не е разбрал, че самолетът се е ударил във въздуха?
— И още не знае. Каза, че двама от хората му не внимавали достатъчно, когато изтегляли самолета и закачили ръба на една ремонтна платформа.
— Сигурен ли е? Огледал ли е платформата?
— Не. Като се върнал да я огледа, нея я нямало, а следващите два часа употребил да заплашва с убийство екипа по провлачването, след което ги подгонил през останалата част на нощта да ликвидират доказателствата за повредата.
— И това подействало? Ами да, разбира се, че е подействало…
— Можеш да се обзаложиш за това. Никой не забелязал нищо във вторник, а през нощта боядисали мястото, като използвали някакво преносимо устройство, за да изпекат боята.
— И в петък, когато аз огледах самолета, всичко изглеждаше наред.
— Точно така.
— Мислиш ли, че казва истината?
— Да, по дяволите, мисля, че казва онова, което той смята за истина. Нали затова ми се обади, забрави ли? Да науча истината.
— Да де, добре. Значи може да е била ремонтната платформа, а може и да не е била.
— Точно така. Ясно като мъгла. Имало ли е повреда? Да. Дали е била ремонтирана тайно чрез малка хангарна конспирация? Да. Дали някой е видял, чул, почувствал, забелязал или огледал резултатите след сблъсъка от гледната точка на екипа по поддръжката? Не. Дали някаква ремонтна платформа има съответните повреди? Е, засега не. Ти ми се обади само преди няколко часа, тъй че не съм огледал всичко, но може би ще искаш сам да го направиш. Или аз да го сторя.
— Ще ти бъда благодарен, ако ти го направиш.
— Не се безпокой. О, между другото, има още две неща.
— Казвай.
— Първо, относно красивата госпожица Роузън. Да се следи тя, бе особено удоволствие. И благодарение на разговорите по клетъчния телефон, които проведе днес, се сдобих с известна информация, която определено трябва да знаеш. По някакъв начин се е върнала на мястото на катастрофата и съобщи на семейството си и на една адвокатка на име Грейси О’Брайън от Сиатъл, че останките от катастрофиралия самолет на баща й били откраднати.
— Какво?
— Не само това, адвокатката възнамерява да подаде ново оплакване този следобед във федерален съд срещу Бреговата охрана и флота с настояване останките да бъдат върнати. Възнамерявала също, цитирам, „да изпържи“ всички замесени в това.