— Чудесно — отвърна Мак. — И това ще ги отведе право в нашия хангар.
— Съдейки по онова, което спомена в разговора си, госпожица Роузън е преживяла цяла малка одисея.
— Знаех си, че няма да се откаже.
— Освен това имам някои наистина интересни данни за нашия приятел от ФАА Харисън и за това защо той иска да свали бащата на госпожица Роузън на земята.
— Добре. Защо?
— Спомняш ли си една голяма катастрофа с товарен граждански самолет в Анкъридж преди доста години, през седемдесетте?
— Мисля, че да. Смътно.
— Самолетът беше на чуждестранна компания, а наетият командир-американец — пиян като талпа. Е, тогава имаше един инспектор от ФАА, който се опитвал да отнеме лиценза на същия индивид преди катастрофата, защото подозирал, че пилотът управлявал в нетрезво състояние. Опитал се да накара шефовете си да предприемат мерките, но тъй като имало одобрена от ФАА програма за лечение на алкохолизма и онзи тип участвал в нея, шефовете отказали и наредили на инспектора да си сяда на задните части и да си затваря устата.
— И името му е Харисън, така ли?
— Кой друг? Но работата още загрубява. Господин Харисън не само познавал онзи нает командир, ами били много люти съперници, докато служели във ВВС. И двамата оцелели след Виетнам и командирът на катастрофиралия карго самолет получил работа в една авиокомпания и веднага отстранил Харисън, който също кандидатствал да постъпи в нея. След този случай Харисън се превърнал в самата ходеща смърт за пилотите от гражданските авиокомпании, за които имало дори само намеци, че пийват, и два пъти е официално санкциониран от шефовете си, че се опитвал да възпрепятства връщането на завършили програмата за борба с алкохолизма в кабините на самолетите им.
— Значи и нашият командир Роузън е попаднал на мушката му?
— Командир Роузън се е лекувал преди десет години. Няма никакви данни за рецидиви. Солидна пилотска биография, но в мига, в който тази седмица Харисън е видял досието му, се появява горното заключение.
— За което Вашингтон, разбира се, изобщо не е бил информиран.
— Правилно си схванал.
— Можеш ли да ми пратиш копие на този доклад?
— Да, господарю. Готов ли си за последната информация? Онази, която наистина искаше?
— Знаеш, че не обичам да действам по такъв начин.
— Знам. Но понякога е необходимо. Отговорът е да, имам досие за онзи човек, който ти размъти водата. Не е кой знае колко интересно и няма нищо престъпно, но има едни доста смущаващи суми, които е теглил със служебна кредитна карта, и с тях, ако пожелаеш, можеш да го съсипеш.
Мак въздъхна.
— Добре. Разполагаш ли с документацията?
— Ще бъде в пакета, който ще ти пратя. И той направо ще си умира да ти се извини.
— Мразя подобни неща. Ти сигурно и за мен имаш досие?
— Не, ти си от онези самоиздаващи се типове, които ченгетата като мен ненавиждат. Не съм те видял още да задигнеш дори кламер или да проявиш извънучилищен интерес към противоположния пол. И преди да си се изкушил да ме попиташ — същото важи и за жена ти. И двамата сте прозрачни като стъкло.
— Слава богу. Между другото, отбелязах шест изщраквания по линията, след като набрах номера ти — засмя се Мак. — И придобих усещането, че това мое обаждане е пренасочено и към още няколко различни места.
— Колко умно от твоя страна, че си забелязал. Да, много се забавлявам с фалшивото насочване на разговорите.
Можеш дори да говориш по линия на Пентагона и да я прекараме през централата на полицейското управление на Анкъридж и офисите на двама наркодилъри, а после да мине през местен публичен дом и чак тогава да стигне до дома ми.
— В Анкъридж имаме ли публични домове? — попита Мак. — Не, почакай, не е нужно да зная.
— И аз мисля така. Съпругата ти наистина е много привлекателна жена.
— А ти откъде… е, няма значение. Разбира се, че знаеш.
— Това ми е работата, Ед. Освен това вие двамата ме поканихте на вечеря миналата година. Толкова ли лесно мога да бъда забравен? Дори ви рецитирах поезия от Аляска.
— Глупости. Рецитира „Застрелването на Дан Макгрю“ от Робърт Сървис. Едва ли е толкова древно. И не, човек не може да те забрави лесно. Всичко друго, но не и това.
— Благодаря ти.
— Виж какво, нали ще ми се обадиш, след като огледаш всички ремонтни платформи в „Елмъндорф“?