— И кой го печели?
— Не и ролсът.
— Значи докато не видим дело „Съединените американски щати срещу новембър-три-четири-делта-делта“…
— Точно така… не могат да отнемат останките, не могат да ги крият, не могат да ги променят или да твърдят, че си се отказала от тях.
— Добре. Не слушай татко. Не знам какво го е уплашило, но ние продължаваме. Става ли?
— Стига да мога да го направя от етична гледна точка.
— Това ще го измислим. Не изтегляй никакви жалби.
— Обади ми се като пристигнеш във Валдес, Ейприл. Трябва да направя проучванията си и да напиша всичко това, а после да намеря някой съдия, преди да е отишъл за риба или някъде другаде.
— Значи имаме надежда, Грейси?
— Разбира се, по дяволите! Може би просто са спестили на баща ти десет до двайсет хиляди долара за изваждането на останките, след като са се намесили незаконно, както и да ни дадат доказателствата, необходими за оневиняването му.
— Чудесно!
Приключиха разговора и Грейси се зае с разглеждането на различни сходни дела. Приключи с един час по-рано от очакваното.
Отвори грижливо пазения указател на фирмата с всички домашни адреси и телефони на щатските и федералните съдии и намери данните за съдия Чейсън. Ръката й се колебаеше над бутоните на телефона, докато обмисляше какво точно ще му каже.
Телефонът вдигна някаква жена и Грейси се представи и съобщи името на юридическата фирма, която представляваше.
— Извинете ме, че ви безпокоя, но е необходимо да дойда у дома ви и да заведа при съдията някои документи.
От другата страна се чу въздишка и лек смях.
— Чакайте да го извикам. Задръжте.
Слушалката изтрака върху масичката, минаха няколко минути преди да чуе познатия дрезгав глас.
— Тук е съдия Чейсън.
— Ваша чест, обажда се Грейси О’Брайън. Моля да ме извините за това обаждане, но делото, което водя за катастрофиралия в понеделник вечерта частен самолет в Аляска, претърпя драматично развитие.
— Какво точно означава „драматично развитие“, адвокат?
— Временната заповед за запор, която вие издадохте, Ваша чест, засягаше конфискуван видеозапис на останките на самолета. Тази лента бе отнета. Но сега и самите останки са били иззети от властите без предупреждение, без процес, дори без уверение, че няма да бъдат увредени или променени.
— Доколкото си спомням това бе свързано с отнемане на пилотски лиценз от страна на ФАА, нали така?
— Анулиране на лиценза, господин съдия. Далеч по-сериозна и по-вредяща мярка, но доказателството, което би оневинило моя тъжител е в тези останки, а това… нерегламентирано изваждане на останките е… равносилно на възпрепятстване на правораздаването.
— Чакайте малко. Да не би да пледирате престъпно нарушение от страна на някоя държавна агенция?
— Ваша чест, в момента трябва да заведа при вас нова жалба за издаване на временна заповед, която да попречи на която и да е държавна агенция да поврежда, премества или по някакъв друг начин да заплашва свидетелската стойност на останките, както и да изискам съдебна заповед за арестуване на останките и искане те да бъдат поставени под съдебна защита и да ни бъде осигурена възможност да ги огледаме. Освен това искам да подам отделна жалба и срещу ФАА.
От другата страна се чу смях, последван от въздишка.
— Значи искате от мен да арестувам самолета и ФАА?
— Това ще бъде чудесно за начало, Ваша чест.
— Знаете ли адреса ми?
— Да, сър.
— Бъдете тук до един час.
— Благодаря ви, сър.
— Ще ми благодарите после, госпожице адвокат. Не сега. Още не съм видял документацията ви.
Четиридесета глава
Събота, ден шести
Валдес, Аляска
3:42 часът следобед
Бреговият влекач на Джим Доблър тъкмо се доближаваше до кея, когато над него уиджънът на Скот Макдърмът маневрираше за кацане. Двата съда се привързаха почти едновременно, а Скот се появи от носовия люк, клатейки глава.
— Няма ли някакви кораби, отдалечаващи се от района? — попита го Ейприл.
— Всъщност имаше доста — отвърна той. — Но нито един от тях не е „кандидат“ за приносител на останките. Онзи, който ги е взел, навярно вече е някъде в пристанище и премества останките.