Той се усмихна. Добър знак, помисли си тя. Беше над трийсет и пет годишен, добре облечен, общо взето симпатичен мъж, който би изглеждал още по-добре, ако носеше контактни лещи. Тя видя, че внимаваше да не отклонява погледа си към гърдите й и оцени тази негова задръжка. Гледаше я право в очите.
— Уверявам ви, че аз съм си аз, макар че доста често излизам от кожата си.
— Аз — също — засмя се Ейприл. — Тук ли искате да останем, или…
— Ако нямате нищо против, да отидем… някъде наблизо.
Той подкара колата от паркинга и зави на североизток от Спенърд.
— Баща ми ми разказа за обаждането ви — рече тя.
— Ясно. Доколкото разбрах, трябва да гоните полет тази вечер, така ли е?
Тя кимна.
— След около два часа. Нямаме много време.
Той спря на един пълен паркинг пред ресторант „Гуенис“, но не изгаси двигателя. Обърна се и понечи да заговори, но точно в този момент иззвъня клетъчният й телефон. Ейприл погледна екранчето и видя изписан номера на баща й.
— Бихте ли ме извинили за миг? Баща ми ме търси.
— Разбира се. Искате ли да изляза?
Тя поклати отрицателно глава, натисна бутона и изслуша с мрачно изражение необяснимото настояване на Арли да се връща веднага у дома.
— Татко, след час съм на път. Какво, за бога, те е изплашило? Грейси каза…
Тя кимна няколко пъти в знак на съгласие, преди да заговори отново:
— Виж сега, нека… нека обсъдим това, когато си дойда у дома, става ли? Не… по-късно, татко. Просто се дръж. Онова, което те е обезпокоило, ще мине. Обичам те, татко.
Тя прекрати връзката и се опита да се съсредоточи изцяло върху Бен Коул, ала значителна част от съзнанието й бе заета с паниката, която бе доловила в тона на баща си.
— Извинете ме. Моля, продължете.
— Госпожице Роузън, онова, която трябва да ви кажа, ще съдържа доста големи празнини, тъй като съм подложен на сурови правни ограничения от компанията си, тъй като вършим доста секретна работа за отбраната. Ако прекося линията и ви кажа прекалено много, мога да изгубя работата си и да ида в затвора, затова ще трябва да внимавам.
— Окей. Вече възбудихте силно любопитството ми.
Той се озърна предпазливо и погледна в огледалцата за обратно виждане.
— Вие наистина се безпокоите, нали? — попита Ейприл и веднага съжали, че го жегна, а после и сама изпита за миг някакви неясни опасения.
— Залогът е твърде висок — отвърна той. — Добре, ето какво искам да ви кажа. Видях необработените радарни записи на станцията на РВД, която е била най-близо до мястото на катастрофата на баща ви. Имам копие от тях на CD, но само вие можете да го видите. Не можете да го използвате в съда, нито дори да признаете, че разполагате с него. В тези записи ще видите как курсът на самолета на баща ви в понеделник се пресича с курса на реактивен самолет малко преди да изчезне от радара и да катастрофира. Вижда се, че реактивният самолет е продължил пътя си. А бащиният ви — не.
— На записа показани ли са и височините? — попита тя.
Той поклати глава.
— Не. Но аз знам със сигурност, че реактивният самолет е летял на около петнайсет метра от водата, малко преди да промени курса си и да започне да се издига.
— Баща ми е летял на височина под трийсет метра.
— И аз така си мислех.
— Защо онзи реактивен самолет е летял толкова ниско?
— Това е… дълга история и аз определено не мога да ви я разкажа.
— Онзи самолет частен ли е?
— И да, и не. Той е… граждански самолет, но участва в… изследвания, провеждани от държавни агенции.
— Значи е модифициран бизнес-самолет, така ли да разбирам?
Ейприл забеляза как той пребледня силно.
— Какво?
— Че е с Т-образна опашка, като бийчкрафт или гълфстрийм, нали?
— Откъде… искам да кажа… може би да.
— Но аз не би трябвало да знам това, нали?
Той кимна.
— Вижте, онова, което не ми дава мира, е тежкото положение, в което е изпаднал баща ви. Прочетох статията във вестника. Знам, че баща ви е казал, че не знае защо се е счупило витлото му, но че това е причината за катастрофата. Знам също, че ФАА се опитва да го линчува и отхвърля версията му.
— Така е. Между другото те твърдят, че е пилотирал безразсъдно и просто е потопил самолета, което е абсурдно.
— Точно за това се обадих. Затова не можех да не се обадя. От статията разбрах, че те не вярват, че витлото се е счупило. Но макар че не мога да го докажа, мога да ви уверя, че сблъскването във въздуха е напълно възможно, защото там онази вечер определено е имало и друг самолет.