— От щата Вашингтон ли сте, мила? — усмихна се госпожа Чейсън.
Грейси се обърна и отвърна на усмивката, но едновременно с това у нея се задействаха маса предупредителни сигнали.
— Родена съм в Айдахо, но… цял живот съм живяла тук.
— Мисля, че познаваме едно семейство О’Брайън от Белвю с цяла сюрия красиви дъщери като вас. Да не би да е вашето?
— Не, боя се, че не. Но благодаря ви за комплимента — приключи Грейси хлъзгавата тема. Наистина нямаше нужда да коментират понятията за семейство на заклета алкохоличка като майка й.
— Госпожице адвокат? — чу мъжки глас зад гърба си и се обърна, за да се изправи срещу втория по старшинство окръжен федерален съдия в Сиатъл, който й протягаше ръка. Усмихна се и пое ръката му.
— Ваша чест. Отново моля да ме извините за дързостта.
— От време на време и това се случва в нашия занаят. Бихте ли дошли с мен в трапезарията, където можем да разтворим документацията ви, ако се наложи?
Тя го последва, като очакваше приятни изненади след проявеното от жена му гостоприемство, но съдията се отпусна тежко край масата и й кимна.
— Прегледах отново вчерашната ви жалба. Защо сте дошли днес тук?
— Ваша чест, внасям в съда две нови жалби. Първата е за нова временна заповед за запор, която съчетава заповед да се представят основания и заповед за производство. Ответникът е правителството на САЩ, най-общо казано, тъй като на този етап не сме в състояние да установим коя агенция на правителството — военна или гражданска — е извършила действието, предмет на жалбата, което, по-точно казано, се състои в неоторизирано, престъпно посегателство над не изоставените останки на албатрос с позивни новембър-трийсет и четири-делта-делта. — След това тя му разказа, че собственикът успял да намери на мястото на катастрофата само следи от останките, които били там преди четирийсет и осем часа. — Молбата ни е да издадете заповед, която да задължава онази агенция, извадила останките, първо и преди всичко да ги запази, да съобщи на съда местоположението им, да ги предостави за оглед и да ги върне в собственост и в разпореждане на тъжителя. Освен това молим съдът да обяви заседание, на което да бъде изяснено защо съответната агенция е извадила останките, въпреки вашата заповед от петък.
— Тази заповед, госпожице О’Брайън, бе срещу Бреговата охрана.
— Да, сър, но сега съм разширила действието й спрямо цялото правителство на Съединените щати.
Той кимна.
— Много добре. Това съм го пропуснал.
— Ваша чест, проблемът тук е, че една държавна агенция се опитва да прикрие може би напълно законни военни или граждански изпитания на някакъв самолет в този район. Очевидно се опасяват, че останките от самолета на моя клиент биха могли по някакъв начин да разкрият онова, което тази агенция върши. В стремежа си да запазят секретността, те причиняват голяма вреда на кариерата, репутацията, финансовото състояние и умственото здраве на командир Роузън и ако техните действия вече не са повредили или унищожили физическите доказателства, които ще снемат обвиненията на ФАА срещу него, обвинения, които слагат край на кариерата му, то те неминуемо ще го направят. По-специално става дума за строшеното витло и доказателствата, че командир Роузън е имал огромен механичен проблем, който е причинил катастрофата, тоест тя не е последица от небрежност при управлението. Ето защо завеждам и тъжба срещу ФАА…
— Почакайте, госпожице О’Брайън. Не ми я подавайте още.
— Моля?
— Приемам първата тъжба и ще издам ограничителната заповед така, както сте я подготвили. Но мисля, че няма да е добре да завеждате тъжба срещу ФАА в Сиатъл.
Достатъчно необичайно бе да пледираш пред федерален съдия, без да присъства опониращ юрист, но да получиш правен съвет от такъв човек си бе направо плашещо. Грейси почувства как губи равновесие. С доста усилия успя да се концентрира.
— Ваша чест, съжалявам, но нещо ми убягва. Тъжбата изисква ограничителна заповед и спрямо ФАА за съучастничество заедно с други федерални агенции в опит да се скрие или унищожи оневиняващо доказателство, което би могло веднага да снеме обвиненията срещу командир Роузън и по този начин да прекрати голяма и продължаваща вреда.
— О, така си и мислех, че ще постъпите.
— Да, сър…
— Но на кого от ФАА ще връчите тези документи, ако ги приема?
— Ами, ФАА има значително представителство тук, сър, особено в Рентън.