Той кимна.
— Знам. Северозападният планински район. — Последва въздишка. — Искам да ви подскажа, че ще имате по-добър форум във Вашингтон, окръг Колумбия. Всички големи играчи са там, включително и администраторът на ФАА. Търсенето на съответните служители из целия регион може да доведе до прочувствени молби от страна на държавните адвокати за промени в графика на съда, за повторни слушания и прочее забавяния, които не са от полза на вашия клиент.
— Значи… би трябвало тогава да поискам издаването на такава заповед от федерален съд в окръг Колумбия, така ли?
— Не ви ли се струва по-разумно? Имате първоначална ограничителна заповед, искане за изслушване от съда на мотивите и заповед за запазване на доказателствата. Аз ще ги подпиша, ще отложа изслушването на мотивите за понеделник и ще изчакам, за да прехвърлите всичко в окръг Колумбия. Ще приема тъжбата ви срещу ФАА, ако настоявате, но ако решите да я заведете в съд в ОК, делата ще бъдат незабавно прехвърлени там.
— Да, сър. Разбирам какво имате предвид. Не бях мислила по въпроса. Добре, ще отложа тъжбата срещу ФАА.
Съдията започна да подписва подготвените от Грейси заповеди и раздели документацията на две купчинки. Тя взе жалбите си срещу ФАА, а той й подаде подписаните документи.
— В понеделник сутрин ще бъдат заведени към съответното дело — рече той, стана и кимна към вратата.
Тя му благодари и си тръгна. Седна зад волана на своя корвет леко замаяна. Обмислянето на всички необходими действия, които трябваше да предприеме, за да пренесе битката в столицата, надделя над необходимостта да преоцени какъв бе най-добрият юридически път, който да избере.
„Наистина трябва да говоря с Тед Грийн!“
Раздразнението й стигна до прага на яростта — вашингтонският адвокат, който би трябвало да й помогне, просто не отговаряше на обажданията й вече два дни.
Бръкна в чантичката си, извади електронния си бележник и намери номера на домашния телефон на Тед Грийн в Александрия, щата Вирджиния. Беше се отказала да му оставя повече съобщения на пейджъра и на служебния му телефон. Може би, помисли си тя, щеше да го намери през уикенда у дома му.
Грейси набра номера, но не натисна бутона „Send“, защото се улови, че още се намира на подходната алея на съдията. Излезе на заден ход, измина половин пресечка разстояние и спря до тротоара.
Грийн вдигна слушалката след третото иззвъняване.
— Тед? Обажда се Грейси О’Брайън. Слава богу.
— Да.
— От Сиатъл. Спомняте ли си? Делото „Роузън“?
— Да, госпожице О’Брайън. Какво мога да сторя за вас толкова… късно в събота вечерта?
Тя долови неприязнената нотка в тона му и погледна часовника си — чак тогава осъзна, че в Александрия бе след девет вечерта, а тя не се бе съобразила с часовите пояси.
— Извинете ме за късното обаждане, но трябва да ви уведомя за това какво съм предприела.
Тя очерта в общи линии съдържанието на жалбите, които току-що бе подала — за подадената предишния ден и за препоръката на съдията относно делото срещу ФАА.
Тонът на вашингтонския адвокат бе леден.
— О, чудесно. Споменахте ли изрично ФАА в тая своя молба за временна ограничителна заповед, госпожице О’Брайън?
— Наричайте ме Грейси, моля.
— Моля, отговорете на въпроса ми.
— Ами, да — отвърна тя, донякъде разсеяна от враждебността в тона му. — Не съм упоменала ФАА като единствен ответник, но съм я включила като държавна агенция, която би могла да е замесена като доброволен съучастник в тези действия. А сега ми е необходимо вие да заведете тази тъжба, която е пряко срещу тях. Съставила съм проект за текста.
— Разбирам. Значи сте ме наели като експерт по отношение на ФАА, а сега искате да ми пратите своя текст и аз само да намеря съд, в който да заведа тъжбата, или да постъпя като вас в Сиатъл — да обезпокоя някой федерален съдия в събота вечер, за да можете да нападнете в най-неподходящ момент една голяма федерална агенция и напълно да съсипете направеното досега?
— Какво е направено досега? И какво означава „неподходящ момент“?
— Неподходящ. Крайно и смешно неподходящ.
— Защо? Как?
Тя усети как започва да изтръпва от мисълта, че може би е сторила голяма грешка.
— Добре, нека видим сега — продължи той едва ли не подигравателно. — За начало аз тъкмо бях започнал един деликатен валс с ФАА, за което и бях нает — действия, които включват внимателно подбрани професионалисти, с които работя непрекъснато в управлението на ФАА, хора, с които най-често мога да се разбера без съдебен процес. Но ако следвам вашите указания, същите тези хора в понеделник сутринта ще отидат на авеню „Индипендънс“ номер осемстотин, за да открият, че нещото, което дотогава са смятали за джентълменски преговори, се е превърнало през уикенда в някаква скапана война. И след като моето име е замесено, аз ще се окажа в положението на човек, който е престъпил негласно дадената дума.