— Добре, добре, сега вече ме плашиш, Ейприл. Все едно, че чувам собствените си родители. Май подходящият термин е „предразположение към запек“. Да, точно това е. Ти си предразположена към запек.
— Не съм.
— Аха, не си.
— А и циците ми не са толкова големи.
— Точно така. Кажи го на всичките онези мъже, които не спират да говорят за гърдите ти. А заради огромните ти цици аз развих ужасяващ комплекс за малоценност, още когато бях дванайсетгодишна.
— Стига, Грейси!
— Ейприл, просто се дръж. Сериозно говоря. Ще ти звънна на секундата, когато узная нещо.
— Ще ти се обадят ли?
— Не, ще се обадят на бившия секретар по транспорта, който ще ми позвъни веднага, щом Бреговата охрана потвърди, че командир Арли и Рейчъл просто са добре.
— Грейси?
— Да, госпожо?
— Кажи една молитва, става ли?
— Вече го направих — долетя тихо от другия край на жицата.
17-ти център по въздушните операции на Бреговата охрана
Кодиак, Аляска
През последния час ритъмът в командния пункт за въздушни операции на Бреговата охрана в Кодиак бе достигнал върхови стойности. Два самолета за спасяване С-130 претърсваха района южно от залива Принц Уилям и непрекъснато докладваха. След като в непосредствения район на търсенето пристигна летящият със скорост 140 мили в час вертолет НН-60 „Джейхоук“, двата С-130 си разделиха региона и полетяха по отделни шаблони южно от Валдес. Екипажите внимателно оглеждаха водите за останки от паднал самолет, петна от масла и горива, както и за оцелели хора. Първият час отмина, без да се получат някакви резултати, което предизвика у служителя в Джуно, който бе отказал да удовлетвори молбата на Ейприл Роузън и който сега следеше радиотрафика със самодоволство и облекчение.
— Това е просто една паникьосана кокошка с политически връзки — бе процедил през зъби той пред друг служител, след като от Вашингтон се бе получило нареждане, отменящо решението му и заповед за започване на операция по търсене.
Докладът, пристигнал от единия С-130, че са открити двама души в малък спасителен сал, промени бързо уравнението. След като вертолетът бе само на няколко мили от откритите и получи от самолета С-130 координатите им, летящият към Джуно капитан втори ранг се залепи за телефона, свързващ го с Кодиак.
— Вертолетът е взел на борда си двама оцелели — мъж и жена, полуадекватни, и двамата в термокостюми, и двамата — силно преохладени, не е известно доколко са пострадали. Стабилизираме ги и ги транспортираме веднага до болница „Провидънс“ в Анкъридж.
Сиатъл, щата Вашингтон
Грейси О’Брайън благодари сърдечно на старшия съдружник, който й препредаде съобщението от главното командване на Бреговата охрана, и веднага набра номера в Кодиак, Аляска, който той й бе продиктувал. Зачака с разтуптяно сърце. Чувстваше Рейчъл и Арли Роузън като свое семейство. Буквално бе отраснала в техния дом.
Отговори й дежурният офицер и тя го засипа с куп въпроси, като си записваше най-важната информация, потвърждавайки имената им.
— Какво се е случило със самолета им?
— Не знаем. Единственото, което можем да кажем, е, че и двамата са били в полусъзнание, когато били открити в спасителния сал, и че са били облечени в термокостюми. Наложило се да бъдат вдигнати на вертолета чрез специална „кошница“. Но нямаме съобщения за катастрофирал самолет или за намерени останки.
— Казвате, че страдат от преохлаждане. Но ще оцелеят и двамата, нали?
— Ами… не мога да ви кажа каква е диагнозата им, госпожо. Споменаха нещо за евентуална контузия в гърба на мъжа.
— Контузия в гърба? Използвана ли бе думата „парализа“?
— Ами, не знам. Радиотрафикът бе много оживен, госпожо. Никой няма да узнае нищо повече, преди да пристигнат в болницата.
— Но смятате ли, че са достатъчно стабилни, за да издържат до там?
От другата страна последва гробовно мълчание.
— Лейтенант, чувате ли ме?
— Госпожо, вие искате от мен твърде много. Наистина не мога да ви кажа нищо повече.
Грейси пое дълбоко дъх.
— Разбирам.
— Водите в този регион са студени и ако са претърпели катастрофа със самолета, това неизбежно предполага доста силни удари. Важното е, че ги намерихме живи, а какво ще стане от тук нататък — не знам.