Тя взе представената й докладна записка, изправи се и даде знак, че разговорът е приключил.
— Ще се занимая с това веднага щом е възможно, господин генерал.
Мак също се изправи, леко обезпокоен, че започваше да надушва опит за измиване на ръце.
— Мога ли да ви се обадя този следобед?
Тя се засмя и поклати глава.
— Шегувате се, нали? Ще са необходими поне три или четири дни, за да се съберат всички подробности по случая. Ще ви се обадя, когато събера достатъчно информация, за да взема решение.
Мак влезе в асансьора, без дори да забележи четиримата други пътници, които бяха вече в него. Опасността бе твърде реална, за да си позволи глупавото предположение, че Ейприл Роузън няма да намери път през грижливо изтъканата завеса на секретност около „Скайхук“ и да разкрие неща, които никога не биваше да излизат на бял свят.
Знаеше, че разполага с още един скрит коз и ако ФАА откажеше да сътрудничи, той нямаше да има друг избор, освен да го извади. Но ако този миг настъпеше, той трябваше да се намира тук, в столицата.
Планът му да се върне следобед в Анкъридж рухна пред очите му и той си напомни да отмени резервацията си за полета, веднага щом се върне в хотела.
Деловодство, Окръжен съд на САЩ
Вашингтон, окръг Колумбия
10:15 часът сутринта
Грейси погледна часовника си за трети път, след като деловодителят подпечата и прие документите й, свързани с новата тъжба срещу ФАА. След това потъна в дебрите на съда, за да потърси отговор на настоятелната й молба някой от съдиите да разгледа спешната тъжба през следващите няколко часа.
Чу стъпки и видя една старомодно облечена жена, която влезе и затвори вратата зад гърба си, а после приближи плота леко усмихната.
— Това е крайно необичайна и несъобразена с правилата молба, нали разбирате, госпожо адвокат?
— Да, разбирам. Но и ситуацията е също тъй безпрецедентна.
— Разговарях със съдия Уолтън и ми бе поръчано да ви кажа следното. Първо представете лично тъжбата си във Федералната авиационна администрация и получете обратна разписка. Можете да ми се обадите по телефона и да потвърдите, че сте го сторили. В такъв случай съдията ще разгледа тъжбата ви точно в един следобед.
— Аз… сигурно е недопустимо да питам, но дали съдия Уолтън гледа благосклонно на подобни тъжби?
Усмивката й се стопи.
— Госпожице Роузън, съдия Уолтън рядко е благосклонна към каквото и да било преди обяд. Имате късмет, че е насрочила слушането в един.
Жената отново се усмихна, намигна й леко и се обърна.
Пътуването с таксито до управлението на ФАА бе една дразнеща поредица от спирания и тръгвания, поради безбройните светофари. Минаха четирийсет напрегнати, болезнено бавни минути, преди Грейси да изскочи от колата и да се втурне в сградата на ФАА и да потърси кабинета на главния юрист. Посрещнаха я хладно и без излишна любезност. Няколко минути след това тя набута подписаната разписка в куфарчето си и пое с асансьора към партера, за да потърси ново такси. В същото време се обади на Ейприл, за да й съобщи за развитието на събитията.
— Почувствах се много странно — каза й Грейси. — И преди съм завеждала тъжби, но никога не съм ходила във федерална агенция да я зашлевя на практика с призовка.
— И каква бе реакцията? — попита Ейприл.
— Като че това им се случва непрекъснато.
— Грейси, току-що получих ново съобщение от татко — нарежда ми да прекратим всичко.
Последва кратка пауза, Грейси се прокашля и каза:
— Ще послушаме Рейчъл. Тя се обади и ми каза, че има генерално пълномощно от него и ми нарежда да продължа докрай.
— Етично ли е да се постъпва така?
— Ако клиентът не се обади и не отмени тези нареждания — да.
— Слава богу. Не разбирам от какво се бои татко.