— Ейприл, ей сега ще дойда да те взема от хотела, след това ще идем в съда и ще чакаме до един. После ще трябва да вложа всичко от себе си да пледирам за нареждане за заседание за изслушване на мотивите и основанията — ако е възможно, за утре.
— Можем ли да ги накараме да действат толкова бързо?
— Това винаги зависи от съдиите, но аз съм предложила много силен аргумент за предстоящи щети. Ако имаме късмет, ще получим това заседание и някакъв държавен адвокат ще трябва да се яви и да каже пред съда кой държи останките и какво е сторено с тях. Междувременно се надявам да приложа достатъчно натиск върху ФАА да се откаже от обвиненията си и да възстанови лиценза на командира.
— Възможно ли е това да стане тъй лесно?
— Би могло, но… съмнявам се. Честно казано, ще трябва да играя интуитивно, Ейприл. Намираме се в непознати води, а аз съм една кротушка, която преследва акула.
Четиридесет и четвърта глава
Понеделник следобед, ден осми
Федерален окръжен съд за окръг Колумбия
Вашингтон, окръг Колумбия
— Госпожица О’Брайън?
Федералната съдийка Жаклин Уолтън бе влязла в заседателната си зала преди минутка, кимна на деловодителката и на стенографката, след което се отпусна тежко върху стола.
— Имаме спешна тъжба на Роузън срещу Съединените щати и виждам, че адвокатката на господин Роузън вече е тук.
— Да, Ваша чест. — Грейси се изправи зад банката, зад която обикновено стояха прокурорите при наказателните и тъжителите — по гражданските дела. Видя как съдийката я гледа иззад издигнатото си на подиум писалище, срещна погледа й и с много усилия се постара да не покаже как се бе свил стомахът й под светлината на тия съдийски прожектори. Самотата й бе сладка болка — рядката възможност една млада адвокатка да пледира, без да бъде предизвиквана от професионалния гняв и постоянните прекъсвания на опониращ юрист. Ала това предимство се неутрализираше от пълната й изолация като единствена адвокатка в залата. Дотук бе успяла да постигне своето, но мисълта, че съдийката можеше да отхвърли тъжбата й като досаден комар с едно тупване на чукчето си, бе като опасно подводно течение; едва дишаше от притеснение.
На пейките в галерията зад нея нямаше никого, освен Ейприл.
Грейси изобрази спокойна усмивка и се прокашля.
— Бих искала да се представя пред съда — казвам се Грейси О’Брайън и съм адвокатка на тъжителя, командир Арли Роузън. Представили сме спешна тъжба за съдебно решение под формата на временна заповед за задържане, заповед за представяне на основания и искане за съдебно заседание за изслушване на мотивите, всичките срещу правителството на Съединените щати и по-точно — срещу Федералната авиационна администрация, Департамента по отбраната, Департамента по търговията и всеки друг департамент или държавна агенция, които притежават информация или са замесени в умишлено и незаконно изваждане и преместване на останките от катастрофирал самолет, собственост на тъжителя.
Съдийката кимаше, без да откъсва очи от книжата пред себе си.
— Госпожице О’Брайън, това по адмиралтейското законодателство ли е?
— Отчасти да, Ваша чест, но в по-голяма степен е гражданско дело. Адмиралтейското законодателство е приложимо само до неправомерната намеса при изваждането на останките, които не са били изоставени, какъвто е нашият случай.
— Вие пледирате, че става дума за адмиралтейско и гражданско право, а двете дела, които искате да съчетаете, се намират в еднакво объркано състояние.
— Ваша чест, първото дело срещу Бреговата охрана…
Съдийката й махна с ръка да замълчи.
— Мога да прочета и сама жалбите, госпожице адвокат — такива каквито са. Тя свали очилата си и се наведе напред със строго изражение. — Вие се явявате пред този съд с купчина заплашителни молби, за да принудите правителството да изпълни желанието ви, водена от предпоставката, че ще се случи сериозна щета, ако веднага не удовлетворя тъжбата ви и издам съответните нареждания. Това е фронтално нападение и изисква много убедително изложение на фактите, да не говорим за тяхната правна окраска. И след като казах това, ще трябва да видим дали изобщо сте допусната да практикувате в този съд.
— Ваша чест, моята молба е пред вас, заедно с другите документи. За протокола — допусната съм да практикувам в щата Вашингтон и във федералните окръжни съдилища в Западния окръг Вашингтон, затова настоявам за спешно разрешение за допускане до този съд.