— Необходима ми е покана — повтори облеченият в цивилни дрехи охранител.
— Опитвах се да ви обясня: смятам, че поканата ми е у старшия ми партньор, защото днес в офиса му я дадох, стана някакво объркване и мисля, че…
— Че е останала у него, така ли?
— Да.
— Аз разполагам със списък. Съобщете ми името си.
Някакво движение привлече вниманието й, тъкмо докато се готвеше да отговори. Джим Ригс, старшият държавен юрист, върху когото се бе нахвърлила сутринта, влизаше през съседна врата, без да го спрат, без да показва покана.
Тя пристъпи и го улови за ръкава.
— Ето ви и вас!
Ригс спря на място, веднага щом я позна.
— Виж ти! Госпожица О’Брайън.
Грейси посочи към охранителя.
— Бихте ли били тъй любезен да потвърдите пред този господин, че аз наистина трябва да присъствам тук?
Адвокатът погледна към охранителя, след това — отново Грейси, — и се усмихна.
— Ами, разбира се — рече той. — Госпожица О’Брайън наистина трябва да е тук, а освен това тя ще седи до мен, за да мога да я държа под строг контрол.
Охранителят се усмихна и кимна, след което й подаде куфарчето и отстъпи, за да й стори място.
Ригс й даде знак да влезе преди него в залата и след като тя го стори, изведнъж осъзна как се набиваше на очи, след като не бе достатъчно добре облечена, за да се впише в елегантната публика. Той й посочи празен стол край една от масите и седна до нея, прошепна няколко думи на жената вляво от себе си, след което се наведе към Грейси и й протегна ръка.
— Между другото, казвам се Джим Ригс, госпожице О’Брайън — високомерният старши адвокат-сексист. Моля, наричайте ме Джим.
— Благодаря ви, Джим. А вие ме наричайте Грейси. Благодаря ви за това, че ми помогнахте да вляза тук.
— Проявихте доста смелост, като си помислихте, че ще го направя.
— А аз ви взех за прекалено шовинистично настроен мъж, не толкова сексист.
— И каква е разликата?
— Харесвате жените, но искате да ги контролирате.
— Знаете ли, аз съм наясно за какво сте тук — рече той.
Грейси го погледна, опитваше се да не изглежда толкова слисана, колкото се чувстваше.
— Така ли?
Той кимна.
— Знам, че този следобед сте завели апелационна жалба. И знам, че сте тук, за да уловите съдия Уилямсън за ръкава.
— Господи, колко сте наблюдателен — рече Грейси със свито сърце. Той, в крайна сметка, бе водещият юрист на противниците й. — И се безпокоите, че ще успея, така ли? — попита тя с фалшива усмивка.
Той поклати глава.
— Не, но няма да ви оставя да стигнете твърде далеч. Може би не осъзнавате колко неуместно е да се обръщате към апелативен съдия извън кабинета му.
— И какво ще направите? — попита Грейси. — Ще кажете на Сикрет сървис да ме арестува, ако се опитам, така ли?
— Не, но ако решите да се изложите, ще бъда наблизо, за да гледам — отвърна с усмивка Ригс. — Може би ще мога да го убедя да не ви хвърля в затвора.
Десет минути по-късно, когато речта бе приключила и аплодисментите вече стихваха, съдия Уилямсън слезе от подиума, Грейси се изправи и пое към него. Метна един поглед през рамо, за да погледне Ригс, който наистина я следваше.
— Съдия Уилямсън? — рече Грейси, когато се изравни с възрастния юрист. — Мога ли да разменя няколко думи с вас?
Съдията се обърна, изгледа я внимателно и й протегна ръка.
— Разбира се. А вие сте?
Тя се представи и усети, че Ригс вече бе застанал до нея. Видя многозначителната усмивка на адвоката.
— Как си, Джим? — рече съдията, като го зърна. — И какво ви води във Вашингтон, госпожице О’Брайън?
— Изключително неотложни правни действия срещу правителството, господин съдия, поради което съм тук да помоля съда да преразгледа решението на окръжния съд от днес, с което се отказват няколко временни заповеди за запор.
— Господин съдия — намеси се Джим Ригс. — Аз съм опонентът й, адвокат на властите и, за протокола, ние твърдо се противопоставяме срещу ускоряването на делото до статут на спешно разглеждане.
Съдията погледна Ригс и кимна, след което отново се обърна към Грейси.
— Значи искате да направя преразглеждане тук и веднага? Това няма да стане.
Грейси забеляза как по лицето му пробяга раздразнено изражение.